Размисли на Лазаровден за семейството, което обичаше Исус – част 1

Исус е присъствал в живота на различни хора по различен начин. Имало е такива, които е избрал да Му бъдат ученици и/или апостоли. Имало е мнозина други, опоменати конкретно или не в евангелските разкази, които Той е изцелявал, освобождавал от демони, с които е разговарял за Божието Царство, на които е опрощавал греховете или е гостувал. Имало е и трети, които са Му били близки приятели и на чието гостоприемство и дълбоко посвещение Той се е наслаждавал.

Сред тези Негови близки приятели е едно семейство от малкото селце Витания, което се намира близо до Йерусалим. Това е семейството на Марта, Мария и Лазар. Има три случая, описани в евангелията, където виждаме Исус заедно с тях.

В първия случай се разказва за разговора между Исус, Марта и Мария; там Лазар не е споменат. Това е в Лука 10:38-42. Вторият случай описва в по-големи подробности едно значимо събитие, свързано с брата Лазар – неговата смърт и възкресяването му от Христос. Намираме го в Йоан 11 гл. А третият е толкова популярен, че цели трима от евангелистите го включват в своите повествования – Йоан 12:1-11, Матей 26:6-13 и Марк 14:3-9. От тези разкази можем да научим много за характера и темперамента на всеки от това семейство, за отношението им към Исус и за Неговото към всеки от тях. Ще ги разгледам хронологично – така, както го прави и Новият завет.

Размисли за Марта

photo credit: Christ in the House of Martha and Mary, Johannes Vermeer, https://en.wikipedia.org/wiki/Mary_of_Bethany

Марта обикновено се дава като пример за заетата, действащата и припряната жена, в противовес на своята слушаща, търпелива и учеща се от Господ, сестра Мария. В пасажа от Лука 10 гл. виждаме как Марта е впрегнала всичката си енергия в къщните приготовления по посрещането на скъпи гости – Исус и Неговите ученици, които се отбиват в дома и по време на своите обиколки из градове и села да поучават и да изцеляват всяка болест и нечиста сила. От колко време те се познават със семейството, и дали това е първото им гостуване там, не можем да знаем – но изглежда вероятно да е първото им или поне ранно посещение. „Марта ...се улисваше с голямо шетане“ (ст.40) ясно подсказва с какво са били заети нейните мисли и ръце. До толкова, че си позволява да укори Христос, че не прави забележка на сестра и, задето тя не става да и помогне в домакинстването. Очевидно Марта е по-голямата сестра, стопанката на дома (по неизвестна причина неомъжена), способната и можещата, работливата и разпореждащата се жена, загрижена всичко да е, „както трябва“, когато посрещаш гости, и всеки да е „където трябва“ – мъжете около трапезата и слушащи Учителя Исус, а жените служещи около тях. Такъв е бил порядъкът в еврейското общество по онова време.

В Йоан 11 гл обаче, ако четем внимателно, виждаме Марта в по-различна светлина. Тя отново е действаща и поемаща инициативата нещо да се направи – вярна на своята натура (ст.20, 28 – отива да посрещне Исус по пътя, като чува, че Той идва от Йерусалим при тях във Витания, вместо да Го чака да стигне при тях; по-късно се връща у дома да извика и Мария да отиде при Исус.) Но диалогът и с Исус разкрива едно дълбоко, проникновено духовно познание и разбиране, което като че ли често ни убягва. Тя заявява, че брат и Лазар е нямало да умре, ако Исус е бил при тях, заедно с Лазар приживе (ст.21); заявява увереността си, че „дори и сега“ – когато брат и е мъртъв – Бог ще даде на Исус в отговор на молитвите му, каквото и да поиска от Него (ст.22). Изразява знанието и вярата си, че ще има „възкресение в последния ден“, когато и Лазар ще бъде възкресен (ст.24). А когато Христос и разкрива истината за Себе Си – че Той е самото възкресение и самият живот, и че всеки вярващ в него, макар и да умре, ще живее вечно след физическата си смърт – и направо я пита, дали тя вярва в това, отговорът и е, в известен смисъл, поразяващ. „Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който идва в света.“ Единственият друг човек, който до този момент е направил подобна смела изповед, че Исус е Христос (Месия), обещаният от Бога Помазаник, е апостол Петър. Разбира се, в този момент тя едва ли разбира величината и обхватността на тази истина – иначе вероятно нямаше да опита „да вразуми“ Исус да не отваря гроба на Лазар, изтъквайки аргумента, че той вече четири дни е там (и естественият процес на разложение на тялото напредва.)

Как така Марта има това прозрение и лично проумяване за личността на Исус и е смела да го изкаже, да го признае? Дали все пак е слушала и тя Неговите думи, докато готви, подрежда и почиства за гостите си? Дали сестра и Мария после и е споделила какво тя лично е чула от Исус, докато стои в нозете му? Или пък е слушала какво хората от селото говорят за Него и чудесата, които върши? Или тя самата е ставала свидетел на някои от тях в Йерусалим? И е свързала чутото и видяното с онова, което се е говорило за Месията от баща им, в дома, в който тя, Мария и Лазар са отраснали? Можем само да предполагаме, дори и основателно, защото тази информация липсва в евангелските разкази. Но резултатът е налице – Марта е повярвала в сърцето си, че Исус е Христос, Божият Син.

Какъв е ефектът от това за нея? Откриваме го малко след случката с възкресяването на брат и, в следващата, 12-та глава на Йоан. Исус отново гостува във Витания, този път в дома на Симон Прокажения (което става ясно от Матей 26:6 и Марк 14:3). Казва се, че там са му приготвили вечеря и Марта е прислужвала (ст.1,2). Вероятно извикана за тази задача в чужд дом, тя продължава да прави онова, в което е способна, оправна и опитна – да бъде домакин на трапезата и да обслужва гостите според нуждата. (В днешно време Марта вероятно щеше да е успешен и доходоносен Организатор на конференции и събития или собственик на ресторант или фирма за Кетъринг с поне няколко души перснонал. :) ) Тя продължава видимо да служи по обичайния за нея начин – но си мисля, че сърцето и в онзи момент е било различно, променено от събитието, на което лично е станала свидетел малко преди това. Може ли изобщо да видиш с очите си мъртвец, и то собствения си обичан брат, да излиза жив от гроба, и да останеш същият? Докосването до Божията сила, власт и величие, до „Божията слава“ (Йоан 11:4, 40) произвеждат в човека дълбоко страхопочитание, смирение и преклонение пред Него.

А как Исус се отнася към Марта? Дава отговор на упрека и към Него, любящо я поправя в погрешните и очаквания към Него и към сестра и и в погрешния обект на нейните грижи – много други неща, но не и слушането при Неговите нозе (Лука 10:41,42). Разкрива и духовните истини, Своите намерения и идентичноста Си – тогава, когато тя пожелава да ги познава (Йоан 11:20-27). (Точно, както го прави с останалите Си ученици, със самарянката (Йоан 4 гл), с Никодим (Йоан 3 гл) и много други, които търсят истината.) Отново поправя, търпеливо и без раздразнение, леката и недоверчивост, опита и „да му дава акъл“ в странното му намерение (Йоан 11:40) – породени може би от срам или неудобство, или пък от религиозните закони, свързани с мъртъвците. Генерално и отвъд тези конкретни действия, Той я обича, както обича сестра и и брат и (Йоан 11:5) – по думите на самия апостол.

Единственият друг човек, за който в евангелията помня да е записано, че е бил обичан от Исус, е същият апостол Йоан. Ако не греша, има само 4 души, за които изрично е отбелязано от евангелските автори, че Исус ги е обичал! (Не че не е обичал всички други. Може ли Бог, който е агапе-любов, да не обича всеки човек? Освен това, като говори на всичките си ученици на последната вечеря с тях – Йоан 15:15, им казва, че ги нарича не Свои слуги, а Свои приятели.) Но изглежда, че с тези 4та души го е свързвало едно близко, топло, искрено приятелство. Сърцата им явно са били широко отворени за Него.

#марта #жена