Добро Утро, Дами

Беше 5 часа сутринта… по-скоро през нощта. Нощната лампа светеше тихо. Аз седях в леглото, което изтиваше под мен. Държах моето малко бебче, което имаше проблем. Колко голям може да е проблема на едно бебе? Не е като нашите житейски, финансови или свързани с работа проблеми. И все пак, неговия проблем беше и мой, и силно ни притесняваше.

 

Бебчо не беше пълнил памперса почти от два дена вече. И докато това за някои бебчета е нормално, то не беше характерно за нашия герой, който ние шеговито наричахме Poopster (което намекваше, че е машина на акита). На него му беше дискомфортно, а мен ме болеше сърцето като виждах болката му. Безсилието ми да му помогна беше още по-тежко.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

 

​

​

 

 

 

Но някак ми беше странно да отправя тази молитва към Бог. Можеше ли да занимавам Създателя на вселената, Всевишния Бог с 'памперс проблема' на моето бебче? Една толкова незначителна и малка молба на фона на всички други “големи” неща, за които можеше да се помоля в тази безсънна нощ. Отговора беше 'да'. Мога! Мога да отправя всяка една молба към него, малка или голяма в моите очи, странна и стандартна. Всяка една! И прекрасната част е, че Той иска да ги чуе, всичките тези молби, а още по-прекрасната е, че Той може и иска да помогне!

 

И така аз затворих очи (не защото ми се спеше) и просто проговорих на Бог. Благодарих Му за най-големия подарък - моето бебче. Благодарих Му, че го е създал клетка по клетка. Благодарих, че както Библията казва Той знае колко косъма има на главата му (те наистина не са много за да се затрудни човек с броенето :) Продължих да го му отдавам благодарности в този ред на мисли и така и представих 'памперс проблема'.

 

Едвам успях да си отворя очите си отново и вече беше време да сменяме памперса...и да се къпем на мивката :)

 

Няма малки и големи молби за Бог! Няма дори странни! Той иска да чуе всичките! Сподели Му ги!

 

Photo Credit: http://www.crafthubs.com/diaper-babies/41671