Добро Утро, Дами
Сутрин, преди да направя какво и да е, още в леглото, обичам да благодаря на Бог за новия ден, за светлина в него, за подновените сили и за това, което ме очаква. Вечер, в леглото си преди да се сгуша в многото възглавници и завивки, обичам да благодаря за малките и големи неща, които са се случили през този ден.
И така с този навик навик започвам и завършвам деня...освен, когато алармата сърдито звънне за пореден път и аз трябва да се втурна към банята. А след това към първата и втората, и поредната задача за деня, докато не съм отново в леглото. Изтощена от динамичния ден, заспивам веднага. И така някои път, ден след ден.
Напоследък влезнах в поредния от тези кръговрати, в които имаш толкова много да свършиш, че деня не стига и се превръща в нощ. Зает си, уморен си, не си в настроение за кратка молитва, камо ли да отвориш Словото и да се вглъбиш в думите.
Ако ме попитат коя е незаменима част от ежедневието ми, сигурно бих отговорила общението с Бог. И е така, но на теория. На практика, обаче, често приоритизирам по друг начин времето си. Или по-скоро не успявам да приоритизирам правилно задачите си, така че да ми останат и време, и сили на стойностното.
И то започва да ми липсва. Усещам нуждата от това специално време с Бог, точно така както ми липсва близък човек, когато не е около мен. Липсват ми общението и близостта на Неговото присъствие. Липсва ми времето с Него.
Замислям се за времето...моето и това, което отмерваме. Колко е абстрактно и същевременно абсолютно. Неизменна част от нашия физически свят. Замислям се и затова, че Бог не е ограничен от тези физически дименции. Чудя с какво ли е за Него това, което ние наричаме време.
Петър ми посказва (2 Петър 3:8)
Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.
Псалмопееца казва в Псалми 102:24-27
Аз казах: Да не ме грабнеш,
Боже мой, в половината на дните ми;
Твоите години са от родове в родове.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята
и дело на Твоите ръце са небесата.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш.
Да! Те всички ще овехтеят като дреха;
като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.
Но Ти си същият
и Твоите години няма да се свършат.
Има пълен контраст между нашето разбиране и концепция за времето и тази на Бог. На теория ние измерваме времето със секунди, минути...векове и ери. Някой път аз го отмервам с нещата, които съм успяла да свърша. Колкото повече, толкова по-успешен ден, по-пълноценно изминало време.
А така ли е? Колко е пълноценно, ако не съм намерила време за това, което е с висок приоритет в сърцето ти? Добре ли е прекаран деня, ако в него липсва истинския извор на живота? Ако съм отхърлила куп задачи, но не съм прекарала и малко време с Бог или за Него, ако не съм обърнала внимание на близките, ако не съм се спряла за секунда да благодаря...
Времето бележи и промяна. То е необходимо условие за нея, а промяната от своя страна е знак за изминал период от време. Когато има промяна, значи че е минало и време.
В този пост нямам рецепта за по-успешно пририотизиране на времето ви, но по-скоро призив да се замислим за времето ни, в какво минава и каква промяна остава в нас.
Матей 6:33
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.