Вчера се срещнах с приятелка, с която не се бяхме виждали от няколко месеци и почти не се бяхме чували. Преди това бяхме много близки. Почти ежеднежвно се чувахме и споделяхме много преживявания заедно. Някои неща се промениха в моя живот, тя започна много динамична работа в друг град и изведнъж връзката ни пропадна. Чухме се за моя рожден ден, за нейния и за някой официален празник.

 

Когато се срешнахме вчера се зарадвах много. Имаше много неща, за които да говорим, но се усещаше някакво растояние между нас, поне първоначално. Доста неща се бяха случили в нейния живот, за които аз не знаех, както и в моя. Тя беше преминала през труден период и докато слушах за това си мислех, че ми се искала да съм била по-близо до нея през тези моементи. Знаех, че можеше да съм и от полза.

 

След срещата ни се замислих за отношенията ни, мислех си за разликата в близостта ни тогава и сега. Осъзнах, че тази близост е зависима от честота и дълбочината на нашето общение. Не можем да бъдем близки приятели с някого, с когото си говорим за времето веднъж в седмицата или с роднина, които виждаме само на два празника в годината. Истинската близост зависи от времето и усилията, които инвестираме в дадено взаимоотношение.

 

Мислч си, че не е по различно и с отношенията ни с Бог. Ние можем да бъдем в много близки взаимоотношения с него и това не изисисква някакви суперестествени ритуали. Напротив, доста просто е. Същото е както и с нашите приятели. Близостта ни с Него зависи от времето ни с Него. Прекарвайки време в молитва и в Словото Му Го опознаваме, доближаваме се към Него и започваме да имаме различни опитности, които са много вълнуващи.

 

Както аз и моята приятелка успяхме да съживим нашето приятелство, Бог винаги е готов да „рестартира“ връзката с всеки един от нас. Както и винаги ще отговори на нашето искрено желание да се доблицим до Него, да Го опознаем.

​

​