top of page

Идентичност

Няколко неща ме накара да се замисля за тази тема. Едно от тях беше упражнение, което правихме в курса за изучаване на чужд език. Трябваше да напишем името си в кръг в средата на лист хартия. От балона с името ни имаше стрелки, които водеха към малки балончета, в които трябваше да впишем с една дума кои сме. Тоест да дадем примери за нашата идентичност, от какво се състои тя.

Това упражнение се оказа по-трудно от колкото си мислех, не само защото беше на чужд език. Интересно е човек да се замисли кои са тези неща, които го определят като личност. Кои са нещата, в които се е вкоренила нашата идентичност и какво значи това. Имаше много интересни отговори - съпруга, доктор, стопанин на куче, майка, шоколадохолик, фитнес-маниак, любител на филми, вегетарианец и т.н.  

 

Започнах да мисля кое е най-основната част от мен, от моята идентичност, моето съществуване. Какво е онова, което ме определя най-много?

Другата ситуация която ме накара да се замисля беше един конфликт, на които станах свидетел. Не беше особено важна тема, която обсъждахме. Моята приятелка сподели мнението си със своя партньор, който открито заяви, че неговата гледна точка е съвсем различна. Това породи вълна от различни емоции у нея, някои от които бяха - болка, гняв, чувство за отхвърленост. Имаше и разгорещен разговор, в който нищо не се изясни. Той не разбра защо тя се чувства по този начин, но и самата тя не разбираше добре емоциите си. Тя се чувстваше отхвърлена, неразбрана и неприета от него, което явно беше отключило спомени от нейните тийнейджърски години. Той не виждаше толкова дълбоко и я обвини в детинство, тя него в безчувственост и т.н. Колкото и да ми беше неудобно да бъда свидетел на този разговор, аз го намерих и за много поучителен.

 

Това, което видях, беше, че на моята приятелка и беше трудно да разбере, че неприемането на нейната гледна точка, не значи непременно неприемане на нея самата, не значи, че тя е отхвърлена. За съжаление тя се чувстваше точно по-този начин. Това, което тя не можеше да разграничи, и на мен ми е често трудно също, е че нейното мнение не е нейната цялостна идентичност.

Нашата идентичност, това, което сме е, е комплекстна схема, също както тази от упражнението в училището за чужди езици. Моето име, твоето име не е свързано само с едно балонче. Може да има десетки други. И когато някой не е съгласен или не хареса едно или повече от тези балонче, не значи, че не харесва или отхвърля теб самата. Не значи, че твоята стойност намалява. Истината е, че винаги ще има някой, който няма да е съгласен с нас, няма да одобри нашите възгледи и постъпки. И това е ок. ОК е!

 

Ок е защото ние имаме и други балончета. Имаме и едно особено важно балонче, това най-близко до името ни и по-голямо от всички останали. Това балонче, което описва нашата връзка с Бог. “Християнка”, “божия дъщеря”, “божие дете” … както и да го опишем, важното е нашата идентичност да е вкоренена в нашия Създател, при Който има пълно приемане и безусловна любов.

 

И докато е ок другите не винаги да ни харесват и разбират, то е важно ние да го правим. Да харесваме себе си, да приемаме себе си и да обичаме себе си.

 

Бог ни е създал! Той е вложил Своята любов и мъдрост в нас, в това как изглеждаме, в нашия характер, в нашия път. Още повече - Той ни е създал по Негов образ и подобие. Да се научим да харесваме и обичаме себе си е част от Божия план за нас, стъпка към радост и удовлетворение.

bottom of page