Днешния пост е изцяло вдъхновен от история, която Лиса от club31women.com споделя. Докато Лиса разговоря небрежно с нейна близка приятелка, тя осъзнава как родителите имат тенденция, макар и неволно в повечето случаи, да предават своите страхове на децата си.

 

Първоначално Лиса се изненадала, но не обърнала голямо внимание, когато нейната приятелка сподели, че сина й често спи в тяхната спалня, въпреки че вече бил достатъчно голям и имал собствена стая.

 

Това, което накароло Лиса да се загрижи за ситуацията е причина порасналото момче да иска да спи още с родителите си.

 

“Страх го е да спи сам. Мен също”

 

Когато Лиса повела разговора в тази посока се оказало, че нейната приятелка все още има страхове от детсвото, а сега нейния син се бори със същите страхове.

 

Тя беше предала нейните страхове на своя син.

 

Съвсем естествено ние споделяме много неща с нашите деца. Дори и когато не го правим в прав текст, децата са интуитивни и разбират нашите мотиви, копират нашето държание. Но едно от нещата, което не трябва да им предаваме е нашите страхове. Тези страховете ни, основани на собствените ни несигурности и лоши опитности.

 

Може би те е страх от водата, защото като малка си била в страшна ситуация във водата.

 

Може би те е страх да бъдеш сам, защото някой, който си обичала като малка, те е напуснал и не се върнал.

​

Може би те е било страх от тъмното като малка...а може би дълбоко в себе си все още те е страх.

​

​

 

Страхът не е непременно лошо нещо, то е част от нашия механизъм за самосъхранение.

 

Но вместо да предаваме нерационалните ни страхове на децата, е по-добре да комуникираме КУРАЖ.  

​

 

Научете децата си към кого да се обръщат, когато ги е страх.

 

Господ ни казва да гледаме на Него, когато ни е страх. Той обещава да ни помогне в такива ситуации и да ни даде нуждата сила:

 

Исая 41:10

Не бой се, защото Аз съм с тебе: Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница

​

 

Научи децата си, че няма защо да се страхуват:

 

Този урок важи колкото и на нас “големите”, толкова и за малките. Господ не ни е дал “дух на страх”, а обратното - дух на любов, мир и сила.

 

2 Тимотей 1:7

Защото Бог ни е дал дух не от страх, а на сила, любов и себевладение.

​

Този стих е един от онези, които знам наизуст и често рецитирам на ум. Едва ли би означавало толкова много за малко дете, но като майки ние може да намерим подходящ начин на комуникираме смисъла на този стих за децата ни.

 

​

Научете децата да бъдат силни и изпълнени с кураж.

​

Второзаконие 31:6

6 Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред теме; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави

​

​

За децата е важно да растат в обстановка, в която се чувстват сигурни и спокойни. За тяхното пълноценно развитие е изключително важно да знаят как да се справят със страховете си. Растейки, знаейки че вие сте до тях и ги подкрепяте, знаейки, че Бог ги закриля, би им дало сигурността и куража, от които се нуждаят за да се развиват. Познавам едно прекрасно момченце, може би прекалено безстрашно, понякога за ужас на своите родители, което си представя Бог като някои от познатите супергерои, които спасяват света и хората в беда.

​

Да си призная честно, аз съм съглсна с неговата представя до голяма степен. Той знае, че този супергерой бди над него и го пази.

Отново споменавам, че този тип отношение е полезно само когато става въпрос за нерационалните страхове, с които се борим, а не тези, които ни пазят живи и здрави.

 

Тук до голяма степен идва ролята на родителя и как той успява да комуникира разликата в различните ситуации. Например да бъдем предпазливи, когато пресичаме улицата, е изключително важно и защо това е така трябва да се обясни на детето. Но използвайки страх, за да постигнем целта си като родители, е нездравословен подход. Най-типичния пример за това е начина, по които по-често бабите, но и достатъчно родители плашат децата си. Тези заплахи обикновено започват с “Ако не ме слушаш” и продължават по ужасяващи начини:

​

“ще те оставя в тъмното”

“ще те оставя сам тук”

“ще те вземе ...някоя животно”

“ще те викна полицията”

 

И т.н., и т.н. Кое от кое по-неуместно. Естествено, че ако детето е заплашвано с тъмното или с това да остане само, когато неизбежно се случи така че то да бъде само или да бъде на тъмно, детето ще бъде ужасено. Заплашването с полицията също не е особено конструктивен подход. Нали ако се случи нещо на децата, бихме искали те да се обърнат към униформените за помощ?

 

Психолозите съветват внимателно да обмисляме думите и постъпките си, когато се отнася до страх. Те са категорични, че най-сигурния начин, по които да не предадем страховете на децата си, е сами да се преборим с тях. Да се замислим върху основата на нашите страхове (кой знае може те да си ни предадени нерационално от нашите родители?) и да изграждаме кураж в нашите деца.