Неотговорените желания

Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Псалм 37:4

Обичам начина, по който Бог работи!

...Добре де, не винаги, защото понякога просто не го разбирам.

Но когато видя част от плана Му и резултатите след като съм била заслепена за кратко...те ми се струват толкова чудесни!

Ако трябва да съм честна, този стих щеше да е още по-прекрасен, ако се казваше следното:

“Той ще ти даде попросеното от сърцето ти”

Не сте ли съгласни? Не искаме ли всички да получим това, което желаем?

Но фразата, която идва преди тази част на стига е изключително важна. Тя е повратната точка.

Весели се в Господа…

В детството на моето духовен път (понякога още чакам за пубертета) тази фраза доста ме смущаваше. Струваше ми се, че нулира останалата част от стиха. Мислех си следното: “значи никога няма да получа това, за което така копнея...защото ако се радвам в Божието присъствие, то сигурно няма да искам, да се нуждая или да получа това земно нещо, което толкова искам...и тогава няма да съм щастлива, защото аз искам точно това нещо...”

Признавам си, че логиката ми не е блестяща, но ако трябва да се замислим искрено, сигурно често подобни мисли минават през главата ни, под една или друга форма.

Мисля си, че всеки от нас има едно съкровено желание, което Бог още не е изпълнил. Някой път то ни натъжава, друг път ни дава сили да продължим. Някой път сме изморени да го представяме в молитва отново и отново, а друг път с дръзновение го просим от Бог.

Някой път се чудим дали ще го получим…

И някой път уморени от тази нужда, се оставям в Божията ръка. Потапям се в Неговото Слово и присъствие и наблюдавам как сърцето ми се променя. Как вече не стене, а е изпълнено с други емоции. Някои от тях може би странни на пръв поглед. Усещам как пътя ми с Бог и духовните изживявания стават приоритет. Как възможността да послужа на някого, да се помоля за някого, да покажа Божията любов на някого се превръщат в нещо, което истински копнея.

Бог променя сърцата ни и ни дава нова цел, шанс за ново приключение с Него...и когато грабнем този шанс, невероятни възможности се откриват пред нас. Някой път пристъпваме плахо към тях, като многократно се обръщаме към Бог, за ни потвърди, че това е верния път. Друг път, уверено се спускаме в новото приключение. Някой път не успяваме да видим края на това, което сме започнали или напротив, включваме се точно за големия финал.

Независимо от това, някъде по пътя се спираме за миг и осъзнаваме, че това, което вършим ни радва истински, че сърцето ни се весели в Бог, защото изпълняваме Неговата воля.

Тогава може би осъзнаваме, че вече сме получили всичко, което някога ни е трябвало. Осъзнаваме, че сме изпълнени с цел, радост и удовлетворение и първоначалните ни желания не са били това, от което наистина сме имали нужда. И Господ е знаел това през цялото време. Той е изчаквал ние да го осъзнаем. Друг път, когато здраво сме стъпили в Него, Господ отговаря на нашите копнежи. Дава ни това, за което сме молили дълго и ние сме безкрайно благодарни за пътуването.

Има и други варианти. Може би пътят ти с Бог е променил желанията ни или е смирил сърцето ни. Може би още не сме готови да получим това, което Бог има за нас. Може би Бог има нещо още по-прекрасно за нас и чака подходящото време. Какъвто и случая, рецептата е една:

Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.