Йоан 8гл.
Исус отиде на Елеонската планина. Рано сутринта той се върна в храма. Всички хора се събраха около него и той седна и започна да ги учи. Законоучителите и фарисеите доведоха една жена, която беше уличена в съпружеска изневяра, изправиха я пред множеството и казаха на Исус: „Учителю, тази жена беше заловена на местопрестъплението, тя изневери на съпруга си. Законът на Моисей ни заповядва да пребием с камъни такава жена. Ти какво казваш?“ (Те използваха този въпрос, за да намерят повод да го обвинят в нещо.) Но Исус се наведе и започна да пише с пръст на земята. Те обаче продължиха да го питат и той се изправи и им каза: „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък по нея.“ След това отново се наведе и започна да пише на земята.
Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там. Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“
Тя отговори: „Нито един, господине.“
Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“
Безспорно много красива история за същността на Исус, за Неговата мисия и цел. Мъдростта и нежността, с която Той разрешава ситуацията е уникална. Моето сърце се стопля, четейки колко прекрасен е нашия Спасител!
Четейки тази история, винаги съм се чудела за момента, в който Исус избира да не отговори веднага на провокациите от страна на фарисеите, а вместо това се навежда и записва нещо с пръста си на земята. Изненадващо, учудващо даже.
Очевидно ситуацията е доста напрегната. Жената вероятно трепери в ужас, срам и страх от това, което ще й се случи. Фарисеите трият доволно ръцете си, защото са “хванали на тясно” Исус. Последователите трепнат да чуят неговия отговор. Със сигурност е било много напрегнато. Изглежда обаче, че Исус не се поддаде на това напрежение, не се ''стресира”, както ние бихме казали. Той беше обладан, спокоен, вероятно изпълнен с Божия дух, нещо, от което аз със сигурност мога да се поуча.
Другото, което е поучително за мен, и вероятно свързано с неговата обладаност, е това, че Той не прибързва да отговори. В такава ситуация съм сигурна, че за съжаление поне 5 изречения ще излязат от устата ми, преди да поема въздух и да помисля. Исус никога не прибързваше, никога не говореше напразно, винаги обмисляше Своите отговори. Може би се молеше в сърцето Си или осмисляше Словото по дадената тема.
Аз се зачудих и какво е записал в земята. Първоначално си мислех, че просто си е драскал, докато е обмислял какво да каже. Като порових малко, попаднах на много интересни други предложения. Някои от тях предполагат, че той е написал имената на фарисеите, които са били там и са били виновни в същото престъпление. Едно друго предложение, което много допадна, е че той е написал стихове от Стария завет по темата.
Интересен е и фактът, че Десетте Божи заповеди бяха записани с Божия пръст. Може би това е препратка към факта, че Исус дойде да пренапише старите закони, които щяха да погубят живота на жената. Ето част от новия закон, записан в Йоан 13:34, който Исус ни остави:
Нова заповед ви давам: Обичайте се един друг! Както аз ви обикнах, така и вие трябва да се обичате един друг.
както и този в Галатяни 6:2
Носете заедно товарите си и по този начин ще се подчинявате на Христовия закон.
Няма как да знаем какво Исус е написал със сигурност. Така или иначе виждаме, че записаното е имало голямо значение за ситуацията, смятам, че е допринесло за ефекта, които думите му имаха върху фарисеите, които си тръгнаха. Възможно е дори, когато се наведе за втори път да пише, да е написал:
Простена!
И ти си простена! И обичана!
Извори на информация:
https://www.faithgateway.com/what-did-jesus-write-on-the-ground/#.XMQ2xpP7Q6U
https://theproverbs120column.wordpress.com/2013/03/16/what-did-jesus-write-in-the-sand/
https://www.youtube.com/watch?v=Z_ZsUegv7ns
Photo credit: https://www.pinterest.dk/pin/651544271063516450/?lp=true
