Написах по-голямата част от тази публикация преди седмици след като прочетох стиха в писмото на Павел до Коринтяните 12:9:

 

А Той ми рече: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в твоята немощ.“

 

Стиха ми “говори” на сърцето и исках да споделя посланието му с вас. Струваше ми се обаче някак “сухо”, защото не включих лична опитност, а само размисли върху темата. Обикновено се опитвам да базирам публикациите на опитностите ми. Затова и не публикувах текста веднага, а го запазих за по-късно със забележка “без лична опитност”.

 

Аз винаги съм казвала, че Господ има чувство за хумор, което ние не винаги оценяваме. Аз поне не смятах, че това, че Бог много скоро ми даде такава опитност, е особено забавно. Или поне не в началото.

 

Нека ви разкажа първо за моята опитност, а след това ще прочете и текста, който бях приготвила преди да науча практическия урок :)

 

И така моите момчета заминаха на почивка две седмици преди мен. Беше доста емоционален момент за мен, защото за първи път бях разделена от малкия за толкова дълго, но имах големи планове какво ще правя.

 

В осъществяване на един от тези планове, по доста нелеп и смешен начин паднах назад и направих нещо на ставата на лакътя ми. След няколко часа в спешното, рентгенови снимки и консултация с ортопед, се оказа, че това “нещо” е счупване на малка костица в дясната лакътната става и се налага гипсиране. Преди да се усетя цялата ми ръка от под рамената ми става до и включително китката ми бяха в гипс. Изглеждаше ми много драматично и още не можех да го проумея.

 

Много скоро след това реалността почна да ме озарява. Приятелка ме докара вкъщи, защото естествено не можех сама да шофирам колата ми. Бях изключително гладна и реших, че ще хвърля някои полуфабрикат във фурната за вечеря, когато установих, че не мога да си отворя фурната, заради детската защита. Реших, че ще си направя сандвич и извадих продуктите от хладилника. Понечих да си нарежа нещо и осъзнах, че рискувам да си отрежа някои от здравите ми крайници преди да си отрежа филия хляб. Отказах се от храната, исках вече само да си хвърля душ и да лягам.

 

Пуснах водата в душа, махнах превръзката около врата ми и понечих да си сваля тясната тениска. В продължение на няколко минути се гърчех, увъртах, гънех и всякакви други движения, принадлежащи на безгръбначно животно, което аз очевидно не бях, се отказах. Отидох да си легна.

 

Седях в леглото със слаба болка, гладна, мръсна, без идея как ще реализирам никои от плановете си, след като не мога най-елементарни неща да върша за себе си. Бях поела и доста ангажименти на работа, които трябваше да свърша, но нямах представя как ще работя с мишка и клавиатура. Не знаех как ще си оправя багажа, за да се присъединя към момчета. Дори кога ще успея да вдигна сина ми на ръце.

 

Лежах в пълно отчаяние и безсилие, когато се сетих за стиха на Павел и за публикацията, която бях написал по-рано същия ден. Тогава реших и изповядах пред Бог, че предавам моето безсилие в Неговата ръка, реших да не се чудя защо това ми се е случило, а да му благодаря, че ме е предпазил от по-сериозни наранявания, които наистина бяха реална възможност. Помолих го да ме преведе през това и да бъде с мен.

 

Това промени всичко. Почнах да гледам на обстоятелствата по съвсем различен начин. Радвах се, че нямам болки, радвах, че гипса е само за седем дена. На следващия ден се научих как да сваля тясната тениска, опаковах се в найлон и си хвърлих най-сладкия душ. За всичко се молех на Бог, дори и за най-дребните, ежедневни неща. Постоянно исках от него помощ и благодат. Скоро и детската защита за печката беше преодоляна и новината, че няма да съм на строга диета, доста бе зарадва. Бог ми даде и голям благодат в работа, където успявах да работя ту с лявата, ту с дясната ръка и свърших всичките си ангажименти. А колегите ми режеха на парчета обяда :)

 

Е, имаше няколко неща, които не успях да свърша - като това да си закопчая сутиена, но на фона на първата нощ, всичко беше по-лесно. Аз бях по-близо до Бог и изпитвах многократно неговата благодат. Дните минаха бързо и комично.

 

Ето сега и “теорията”, която бях написала по-рано. Тя все още важи, но е подплатена с теория.

 

Няма човек, който да обича да се чувства слаб. Било то здравословен проблем или емоционално състояние. Слабостта и уязвимостта, които уви са част от нашия земен път, ни карат да се чувстваме безпомощни, безнадеждни и изолирани.

 

За наша радост, това не е моделът, който Бог е създал. Той може да преобърне всяко зло в добро, независимо от ситуацията ни, независимо от обстоятелствата ни. Дори смятам, че има невероятна, тайнствена красота в това да бъдем слаби, да бъдем безсилни, защото това са моментите, в които ние осъзнаваме своята недостатъчност, това са моментите, в които се предаваме изцяло пред Бог, когато няма вече гордост и самозаблуда за кои сме ние. В моментите на слабост, ние се потапяме в Неговата сила, в истинския извор на сила. Тогава сме най-възприемчиви и готови за Негово дело, за Неговата промисъл. В нашата слабост, оставена пред Него, сме всъщност най-силни, защото сме най-близо до Него.

 

Това ме озадачава и радва. Провокираме да гледам на слабостите ми, на трудните моменти по един съвсем различен начин.

 

Ние живеем във време и общество, в което всеки се бори за мощ, за власт, за сила. Истината е, че някои от тях наистина притежават известна власт, основана на пари, връзки, влияние и т.н., но нещата, върху които нямаме контрол, са далеч повече от тези, които можем да контролираме. Всъщност смятам, че докато се опитваме да бъдем силни и в контрол на нещата, по-скоро се придържаме към илюзията, че имам контрол, отколкото към същинска сила и власт. Затова имаме нужда да си припомняме разликата между светската сила и Божията, както и това, че да бъдеш безсилен в света е по-различно и доста по-страшно от това да бъдеш безсилен с Бог.

 

Благодаря ти, Татко, за това, че моята безсилие е сила в Теб, че Ти използваш моето безсилие, за да ми покажеш Твоята сила, че ти използваш моята слабост, за да ме доближиш до Теб, че ти си до мен, когато най-много имам нужда от теб. Благодаря ти, че Твоята сила е единствената, от която всъщност имам нужда.

 

Използвана литература и снимка:

http://devotionalchristian.com/when-we-feel-powerless/

http://meredithwalters.com/the-power-in-powerlessness/

https://drdivaphd.wordpress.com/2012/07/14/in-my-weakness-i-tap-my-true-power/