Помолете се с мен!

Не знам дали миналата публикация на тема спонтанен аборт ви докосна. Някои път подминаваме тези теми, “чукайки на дърво” да не си се случи на нас или пък ги игнорираме като неприложими за нас. Но мен ме докосна много, четейки свидетелството й ми харесаха много нейните думи. Но след като прочетох цялата статия, останах някакси озадачена, че тя въобще не обръща внимание на въпроса “защо”. Нито веднъж тя не адресира този въпрос, сякаш този толкова коварен въпрос, който ние често си задаваме, особено при трагедия, въобще не беше минавал през главата й.

Интересно е, нали? Нейният подход не е да търси 'отговорност'' на Бог, да се опитва да намери отговори и обяснения, които честно не можем да схванем и да разберем. Тази тежка част от преживяването на тратегията, тя сякаш остава на страна. Разбира, че това не е нейното поле на битка, че за това не може нищо да направи, че Бог е суверенен и приема Неговата воля. Тя се съсредоточава върху това, което тя може да направи, съсредоточава се върху нейните мисли, върху нейните действие и според свидетелството й това дава резултат.

Това са само малко размисли, които нямаше да споделя, но се случи така, че тази тема стана част от историята на моя близка приятелка съвсем наскоро. И в тази публикация искам накратко да ви споделя нейната нужда и да ви помоля да ме подкрепите в молитва. Ще запазя нейната идентичност и други подробности, но ще ви разкажа най-същественото.

По едно и също време открихме, че сме бременни и много се зарадвахме, че ще минем през това приключение заедно. За нея й е първа бременност и аз бях щастлива да отговарям на всеки въпрос, който и мен някога ме беше тревожил. И така 20 седмици, когато при едно изследване откриха тревожен факт в развитието на нейното бебче. Изпратиха я при специалист, където подтвърдиха. Последваха няколко изследвания, от които сега чакат резултати. Вариантите може да са няколко: от най- лекия - неопаснa за детето генетичнa вариация, през синдром на Даун, до недоразвит мозък. Докато получат резултати ще трябва да са решили дали искат да прекратят или продължат бременността във всеки от тези случай.

Не мога да си представя какви чувства са ги обвзели, нито какви мисли им минават през главата. Ситуацията е изключително тежка и сериозна и аз нямам претенциите, че знам какво е правилно. Теорията, която всеки от нас си мисли, че знае, е трудно изпълнима понякога на практика. Особено за хора, които не познават Бог, нямат вяра и не знаят, че могат да уповават на Него.

Това е и молбата ми към вас. Молете се Бог да покаже милостта си, молете се Той да е в контрол, молете се Той да докосне сърцата им чрез тази ситуация, молете се и за мен да ми дава думи, с които да им свидетелствам. Благодаря ви.