Йоан 5 гл. 2-ра част: "Стани, вдигни постелката си и ходи!"
Един друг също толкова интересен прочит на историята се фокусира върху диалога между Исус и сакатия човек. Не е ли интересен въпроса, който Исус пита? “Искаш ли да оздравееш?” Ние го познаваме като състрадателен и любвеобилен и някак този въпрос не пасва. Сакатия човек е бил в това състояния близо четири десетилетия. Не е ли повече от риторичен въпроса? Но може би Исус виждаше нещо в сърцето му, за да му зададе този въпрос. Какво ли беше това? Какво ли беше в сърцето му, та Исус трябваше да го попита този въпрос?
Това ме глождеше доста, докато не осъзнах, че Господ иска да ми каже нещо с тази история. От вече пет-шест седмици се боря с инфекция на гърлото, която е доста упорита и всеки път когато спра антибиотика, се появява до няколко дена. Доста съм изтощена от нея и от антибиотиците, както и това, че ежедневието на работа и вкъщи продължава с пълна сила. Постепенно се уморих да се боря с нея и започнах да се оплаквам, всички научиха за мойте здравословни проблеми - приятели, колеги, роднини. На никого не пропусках да разкажа подробно колко е стресиращо, че не може да се намери правилното лечение, че отнема ужасно дълго, че ме боли и т.н. И само затова си мислех, всякакви сценарии в главата ми се въртяха за какво ще стане сега след този антибиотик, какво ще каже доктора, какво да направя аз, колко съм изморена от цялата история. Едно голямо самосъжаление падна. Изведнъж всичко се въртеше само около болестта.
Без да се опитвам да омаловажавам сериозна на ситуацията на съкатия човек като я сравнявам с моята, се запитвам дали и той не беше допуснал неговия недъг да го определя, дали и той не се отъждествяват само с болестта си?
Ние сме толкова повече от нашата болест! Ние сме толкова повече от проблема, който стои пред нас! Защото Исус е по-голям от болестта и от проблемите! Защото ние сме негови деца и това е нашата първа и най-важна самоличност. Болестите, недъзите и проблемите ни не ни определят. Господ го прави! Той вижда през всичките тези обстоятелства и може да ги използва, за Негова слава, така както направи с недъга на съкатия. Самосъжалението и вглъбяването в трудните обстоятелства няма да ни помогне да преминем през тях, но доверието и осланянето на Исус ще!
Нека да разгледаме и отговора на нашия безименен герой. Не мислите, че той би изкрещял: “ДА!” на въпроса на Исус? Но вместо това той започва да обесня защо е още болен и как само би могъл да оздравее. Той не можеше да разбере какво Исус му предлага, защото беше фиксиран върху своята идея как изцелението му трябва да се осъществи. Не мога да не се замисля и то добре за нещата, които аз съм “решила” как трябва да се случат и поради това не разрешавам на Господ да извърши Своята съвършена воля, да ме “изцели” или избави от нещо.
Това изцерение е уникално и с още нещо - самия начин, по който Исус го изцелява, е доста необичаен. “Стани, дигни постелката си и ходи.” Исус заповяда на съкатия човек да стане! Каза му да си събере постелката, на която е лежал, да премахне всички следи от вече стария му живот, да не остави нищо и да тръгне, да продължи напред. Искам да ви оставя с въпроса: “Каква е постелята, която вие трябва да вдигнете, за да продължите напред?”. Има ли нещо, което трябва да простите, взаимоотношение, което трябва да възобновите, нещо, от което да забравите и да се оттърсите, порок, който да оставите...Каква е е постелята, която вие трябва да вдигнете, за да продължите напред?
