Йоан 4гл. или 'счупените взаимоотношения'
Евангелието на Йоан е книгата от Библията, която може да ти помогне да опознаеш Исус на едно различно ниво. Историята за самарянката на кладенеца, разгледана в 4-та глава (линк към нея) е толкова интересна и скъпоценна, заредена със силно послание за всяка една от нас. Аз вярвам, че всяка от нас може да живее пълноценно, ако черпи сили от извора на “живата вода”.
Четейки отново история, осъзнах колко много мога да се оприлича със самарянката. Фокусът на изучаването ми този път беше ''развалени'' отношенията и това, че дори ако Бог не възстанови тези отношения, Той иска да възстанови теб от болката, създадена при развалянето на тези взаимоотношения. В живота ни неминуемо се сблъскаме със ситуации, в които взаимоотношения с близки приятели, членове на семейството или любим човек, охладняват с времето или прекъсват внезапно и окончателно.
Подобна беше историята и на самарянката. Тя e имала пет съпрузи и сега живее с мъж, с който не е сключила брак. Звучи сякаш тази жена беше добре запозната с провалените взаимоотношения, вероятно е била отхвърляна, използвана, а може би насилвана. Представям си как всички тези провалени взаимоотношения са й тежали. Те винаги оставят горчив вкус, тежат в сърцата ни. Понякога оставят неяснота и объркване, друг път тъга и болка.
Мнението на хората със сигурност не е правило ситуацията й по-лесна. Срама не й бил чужда емоция. Това се вижда още от началото на главата. Тя беше отишла до кладенеца по средата на деня, когато знаеше, че няма да има никой друг там. Тя беше избрала да върви с тежките кофи с вода в най-горещите часове на деня, за да отбегне очите и коментарите на другите жени. Нашата героиня искаше просто да бъде сама, избягваше жените, които по групи ходеха сутрин до кладенеца и си говореха.
И така, тя си мислеше, че ще е сама на кладенеца, но в моментите, когато се чувстваме сами, отхвърлени, когато преминаваме през житейска буря и може би ни се струва невъзможно отново да сме близки с някой друг, защото отвътре се чувстваме счупени на много парчета, това е момента, в който Исус се появява. Той идва, защото ни обича, Той милее за скърбящите сърца.
Исус поискка от нея да Му даде да пие вода и след това й каза, че всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее. Той естествено имаше предвид физическата вода от кладенеца. За да поддържаме телата си, ние трябва да пием често вода. Душите ни също са жадни, но не за физическа вода. За това говори Исус, когато казва на самарянката в 14-ти стих:
а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
Само Исус може да утоли жаждата на нашата душа. Неговата любов, милост и жертва изпълват сърцата ни и обгръщат душата ни, тя намира покой в един забързан, мръсен и материален свят.
Разсъждавайки върху образа на тази жена с петте съпруга, си мисля, че най-вероятно тя просто е търсила някой, който няма да я изостави, няма да я отхвърли, няма да я предаде и ще я обича безусловно. Не е ли това мечтата на повечето от нас? Обаче истината е, че няма мъж или друг човек, който да може да изпълни това перфектно и цялостно. Единствено Исус може. Единствено Исус ни обещава това и може да го изпълни (Матей 28:20, Второзаконие 38:8):
Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света
*
Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе, нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай.
Самарянката се опитваше да запълни тази своя нужда със съпрузите си, но те не можеха да запълнят празнотата. Ние също се опитваме да запълним празнотата с различни неща, може да е съпруга ни или приятелка, член на семейството ни или някой друг, върху когото слагаме тази тежест. Но оставаме наранени, незадоволени, огорчени, чудейки се какво не е наред с нас или обвинявайки другите... но Исус вижда всичко това, знае и разбира болката ни, както и в случая със самарянката.
Той знаеше цялата й история. Той я накара да се почувства сигурна и обичана и това доведе до стих 28 и 29:
Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
Жената, която се криеше от тълпата, сега тича към хората. Това се случва, когато срещнем Исус и изпитаме Неговата любов. Тя остави стомната си и побягна, остави старото и усети призива да сподели за Исус с другите. Тя искаше да сподели с другите колко е прекрасно да срещнеш Исус и теглото ти да бъде вдигнато от раменете.
И така, в 39-ти стих се казва, че всички в града й повярваха. Целия град се спаси, заради свидетелството на самарянката. Господ я използва, жената с обърканото минало, множеството разрушени връзки. Ако Той може да използва нея, за да спаси цял град, Той може да използва и теб за прекрасни неща. Когато Исус умря на кръста, не само нашите грехове бяха изтрити, но Той умря и за да заличи нашия срам.
Евреи 12:2Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена. Заради радостта, която го очакваше, той изтърпя смъртта на кръста и презря срама й, и сега е седнал отдясно на Божия престол.
Не е ли прекрасен този стих? Исус презря срама, Исус отхвърли срама. Ние също не трябва да носим срама от разпадналите се взаимоотношения, нито болката. Няма значение какво някой е направил спрямо теб или какво е казал, няма значение какво другите смятат за теб и дори, дори няма значение ти самата какво си направила, защото ИСУС ТЕ ОБИЧА. Той е нашата жива вода, нашия извор на живот! Ако пием от Неговия извор, Той ще посреща нуждите ни, Той ще ни възстановява. Той иска да го направи, Той иска да вземе бъркотията и хаоса и да създаде хармония и красота.
