Утеха
В живота ни има моменти, в които се нуждаем силно от утеха в Исус и утехата, която другите около нас, могат да ни дадат. Исус знаеше добре, че такива моменти и сезони на трудности ще идват, затова преди да напусне учениците си им каза в Йоан 14:26:
А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
Бог използва и хората около нас, за да донесе утеха и комфорт на душите ни. Павел обеснява това в писмото му до Коринтската църква 1:3-4:
Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия Господ Исус Христос, милостивият Баща и Богът, който е изворът на всяка утеха. Той ни утешава във всички наши скърби, за да утешаваме и ние онези, които скърбят, така както Бог утешава самите нас.
В тези стихове виждаме, че Бог иска да ни утеши и иска също така ние да утешаваме другите. Мисля си нещо за този процес. Знам, че не е лесно да отидеш при някого и да си признаеш за проблемите си, да поискаш помощ, да помолиш за успокоение и утеха. Със сигурност е още по-трудно да отидеш при някого, чийто живот изглежда перфектен. Би било трудно да споделиш за неволите си със спортната мама с перфектни деца, които ядат само био зеленчуци, с подредената къща, с красивите снимки в Инстаграм и т.н. Аз лично бих отишла при някого, който е бил открит за неволите по пътя си, който си признава за трудностите и нещата, с които се бори. Ако сме отворени за нашите болки, тогава ще можем да кажем “разбирам те” и да прегърнем човека отсреща.
Нека да видим сега във втора глава на Рут как Воаз успява да я успокои. Той се появява на хоризонта и мрачните облаци започват да изчезват (малко лирическо отклонение :). Тя самата казва в стих 13: “ти ме утеши”. Нека да видим как Воаз постигна това.
Рут беше преминала през толкова много вече. Тя беше гладна, бедна, в нов град, сред чужди хора, вдовица, без деца и въпреки всичко това тя продължаваше да следва Бог с думите и действията си. Смятам, че Воаз е изтънчена метафора за Господ в тази история и затова нека да видим кои са петте неща, които Воаз извърши, за да донесе утеха на Рут.
Първото нещо е толкова малко и просто само по себе си. В 5ти стих се казва, че той я забеляза. Той я видя сред другите. Знаете ли, че едно от имената за Бог на иврит е Ел Рой, в превод “Бог, който вижда”, като думата ''вижда'' е с оттенък на качество, а не способност. Не е ли огромна утеха, че Бог ТЕ вижда!? Той вижда през какво минаваш и ти НЕ си сама. По същия начин Воаз вижда Рут и тя вече не е сама. Той ще се погрижи за нея. Това ме навежда на мисълта, че трябва да калибрираме зрението си за тези, които са в нужда, тези, които изпитват болка по един или друг начин. Да бъдем чувствителни към тях, да ги забележем и да бъдем техния Воаз.
Нека да видим какво друго прави Воаз. Той й казва: “Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.” (ст. 8). Той ѝ казва, че не трябва вече да е сама в покрайнините на нивата, посочва ѝ другите жени, които работят за него. С други думи ѝ осигурява общност, в която тя може да се чувства сигурна. Господ е направил същото за нас, Той ни е дал такава общност, в която не сме сами, и това е именно църквата. Бог също иска да намерим сигурност и топлина сред неговите хора, иронично, сред неговите работници. А нашата задача би следвало е да каним тези, които се нуждаят в нашите общества, в нашите църкви и да ги караме да се чувстват добре дошли.
След това Воаз я уверява в 9ти стих: “Аз съм наредил на жътварите да не те закачат”. Какво значи това? Той я защитава! Той знае, че тя е уязвима като сама жена и че мъжете може да са изкушени да се възползват от ситуацията ѝ. Той стои между нея и тях. По същия начин е и с нас, всичко, което идва в нашия живот, минава през ръцете на Бог. Той ни защитава и нищо не ни застига, което Той не е допуснал. А ако Той е допуснал нещо, то това е с цел. Ние трябва да знаем и да помним, че Бог ни защитава...винаги. Даже си мисля, че тук на земята никога няма да разберем всичко онова, от което Бог ни защитава. Подобно, и ние трябва да защитава нуждаещите се, скърбящите, болните.
В същия стих Воаз показва още един прекрасен начин, по който можем да осигурим утеха на някого. Той бива много щедър с Рут. Дава ѝ указания да пие водата, която неговите работници са донесли от кладенеца. По закон Воаз беше длъжен само да я остави да събира изпадналите класове от краищата на нивата му. Но той прави толкова повече от това. Това е истинската щедрост, когато даваш повече от това, което си задължен, когато даваш със сърцето си, изобилно. Мога да кажа, че Бог е бил изобилно щедър към мен и знам, че очаква и аз да бъда изобилно щедра към тези, които имат нужди. Знам, че Той иска да сме семейство, в което се грижим един за друг, да показваме любовта си и да бъдем щедри. Щедри не се отнася само за финансовия аспект, далеч не. Можем да бъдем щедри с времето си, с молитвите си, в изслушването си, с чаши топъл чай и прегръдките си дори.
Последното нещо, което Воаз прави, е много интересно. Допада ми особено много, защото е доста специално. Той ѝ казва в 11 и 12-ти стих: “Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала. Господ да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.” Той ѝ говори утвърдително и окуражително. Той ѝ казва, че знае за трудните моменти, през които тя минава и че се надява Бог да я благослови. Мисля си, че това е страхотно и е важна част от утешението на някого, защото често, когато сме в труден период си мислим, че сме сбъркали някъде, че сме съгрешили, че биваме наказани. Но ние знаем, че Рут не беше сбъркала никъде, това не беше наказание. Тя просто преминаваше през труден и поучителен период и затова Воаз ѝ даде подтвърждение, каза ѝ, че вижда, че е била вярна на Бог и я благослови. Мисля си, че това също е добър пример за как да показваме съпричастност и да окуражаваме другите, да потвърждаваме в тях Божиите истини.
Рут намери приятелство, снабдяване на нуждите си, защита, храна и вода и утеха в Боаз. Това са нещата, които хората, които влизат в църквите ни, трябва да усещат и намират.
Последното нещо, което ми направи впечатление, е че Воаз разпозна, че Рут е намерила подслон по крилото на Всемогъщия. Затова те призовавам, ако си в сезон на болки и препятствия, ела под крилото на Всемогъщия. Той иска да те защити и да ти даде послон. Застани при Него, стой в Словото Му, остани в молитва и ще изпиташ утеха като никоя друга, утехата на Светия дух. И когато намериш тази утеха, ще можеш да я предаваш и на другите около теб!
По Кортни Кокс, Добро утро Дами за Америка
