Ходене с вяра

Случвало ли ти се е някога да сте се наредили на опашка в хранителния магазин и да поглеждате към другите опашки? Смяташ, че твоята се движи прекалено бавно и затова се нареждаш на другата, която изглежда по-бърза. И тогава разбира се виждаш, че човека, който е бил за теб на предишната опашка вече плаща, докато пред теб има още хора. Разбираш, че ако си си беше сядала на мястото, нещата щяха да се развият по-добре за теб.

Photo credit: https://thenewdaily.com.au/news/national/2016/06/23/hate-grocery-shopping/

В първите пет стиха на Рут (линк) четем за решението на Елимелех да се пресели със семейството му в моавската земя с надеждата за по-добър живот. Но всъщност техния живот стана доста по-тежък. Като чужденци по онова време, те по всяка вероятност не са имали право да закупят земя или имот, получава ли са по-лоши надници и нисък социален статус.

Решението на Елимелех със сигурност е било доста трудно. Аз не мога да реша дали е било правилно обаче. Вие какво мислите? Беше ли правилно да се премести в езическата земя, за да изхрани семейството си или трябваше да остане във Витлеем, да чака недостига на храна да приключи, вярвайки, че Господ ще се погрижи за тях?

На мен ми изглежда, че Елимелех е бил един рационален човек. Това е нещо, с което определено мога да се оприлича и да разбера. Взел е едно прагматично решение. Имало е глад във Витлеем, неговото семейство се е нуждаело от храна, той е намерил изход. Мисля си даже, че в неговите очи, това решение е било правилното.

Аз разбирам неговия избор. Той е логичния, практичния. Елимелех е станал нетърпелив в чакането на отговор от Бог. Смятам, че той се е молил на Бог за разрешение. Но отговора не е дошъл на време, или поне не във времето, което Елимелех е дал на Бог. И така търпението на Елимелех се е изчерпало и той поел нещата в свои ръце.

Второ Коринтяни 5:7

тъй като живеем въз основа на това, в което вярваме, а не на това, което виждаме

Но какво в случая в магазина с опашките, ние не винаги избираме най-доброто за нас. Елимелех почива в чуждата земя след цели десет години там. Синовете му също умират там.

Не винаги можем да видим, че късата опашка ще отнеме по-дълго от тази, на която сме се наредили. Това, което виждаме и разбираме е ограничено. Силно ограничено. Затова си мисля (като един рационален Емилех :), че всъщност да се доверим на Бог е по-логичния избор. Той знае кой път е по-добър за нас. Той иска най-добрия път за нас. Често този път може да е дългата и бавна опашка, която ни учи на търпение или ще послужи на някого другиго.

Довери се на Него. Живей с вяра!

#вяра #избор #рут