Орфа, религия и вяра

Рут 1:15 ... върна се при хората и боговете си. След 10 години живот с мъжа и семейството му, потопена в тяхната вяра, обичаи и традиции, Орфа се върна не само при своите “люде”, а и при своите “богове”. Цяло десетилетие беше отминало. Сравнително дълъг период, в които човек може дълбоко да опознае Бог, определено достатъчно време за “узряването” на един християнин. Вероятно годините са се редили бързо и неусетно, така както само времето може да се промъква. Очевидно в Моавската земя е имало храна, тя е била осигурена. Дните са й минавали заедно с еврейското й семейство. Вероятно е изпълнявала всички техни обреди, молела се е с тях, спазва е еврейските обичаи. Изглеждала e посветена на вярата си, също както Рут.

Но сега след всички тези години, тя е изправена пред сериозно препятствие. Благодатта на ежедневието й изглежда, че е изчезнала. Орфа трябва да направи избор сама за себе си, избор, който поставя дълбочината на нейната връзка с Бог на кантар. От избора, който тя прави, си проличава, че Бог е бил само обстоятелство в живота й, традиция или религиозен обред, който другите в живота й са следвали. Орфа не единствената в тази ситуация. В живота на много от нас, се виждат следи от връзката ни с Бог, но когато сърцата ни са подложени на изпит, когато благословенията се отдръпват и и вярата ни в Бог, е единственото, което решава нашата следваща стъпка... тогава виждаме, че тази вяра не е достатъчно силна, не е истинска... защото Бог не е религия, не е обред. Той иска нашето сърце, иска истинска, дълбока и интимна връзка с нас. Такава, която да ни държи през бурите на житейския път, такава, която да ни води в Божия път, такава като на Рут. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог. Рут 1:16