Ноемин и Мара
Или... От Благопоучност през Горест до Благопоучност
Днес ми се иска да разгледаме образа на Ноемин. Тя често е сравняване с женския еквивалент на Йов (ако сте пропуснали изучаването на Йов и вие интересно - тук е линка). Надявам се, че вглеждайки се отблизо в Ноемин и етапите, през които тя минава, да можем да разберем по-добре за себе си как да продължаваме напред в подобни ситуации, но също така и как да показваме разбиране и състрадание на хора, които скърбят. Рут ни показва как да бъдем упора в такива тежки моменти, когато нашата подкрепа е толкова жизненоважна, но ние често не знаем нито какво да кажем, нито какво да направим. И така, нека да се вгледаме в Ноемин, нейния образ, качества и ситуация.
Тя губи всички - дома си, съпруга и двамата си сина. Тази трагична загуба е травмираща и обезкуражаваща по всички стандарти, но обществени порядки в Израел по онова време, прибавят допълнителна дълбочина на трагедията в сравнение с модерното общество. Каквото и наследство да е имало от Елималех, то ще се разпредели между мъжките му роднини, Ноемин нямала други деца или внуци, които да се грижат за нея в старостта й. Бездомна, бездетна, вдовица, изведнъж тя изпада дълбоко надолу в социалните слоеве.
Първите думи на Ноемин в книгата ясно показват дълбочината на нейната горест. Тя казва в първа глава:
20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.} наричайте ме Мара {Т.е., Горест.} защото Всесилният ме твърде огорчи.
21 Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?
Можем да почувстваме, че тя е обезсърчена, лишена от цел и посока, с горчиви чувства, объркана и дори гневна. Тя е завладяна от емоциите си, говори нерационално, намерила е вина в Бог, който често Го “отнася” в такива случай. Тези чувства са тежки и ужасни. Хората, които са преживели загуба обикновено се сблъскват първо с тях.
Наомин изрича тези думи към Орфа и Рут, в опит да ги отпрати. Нещо, което също е типично за страдащите. Те искат да бъдат оставени сами, далеч от другите, сами с мъката си. Орфа изпълнява молбата на свекърва си и я остава. Мисля си, че и ние често постъпваме така. Оставяме близките ни в този момент, защото смятаме, че имат нужда да бъдат сами, да изживеят мъката си. Разбира се зависи от ситуацията и дълбочината на нашата връзка, но смятам, че можем да се поучим от Рут, която остана с Ноемин и в последствие изигра важна роля в промяната, от която и двете се нуждаеха.
Когато двете жени се върнаха в Израил виждаме, че Наомин не поема никаква инициатива, с която да подсигури бъдещето им. Тя е пасивна, сигурно още депресирана. Това вероятно е още един етап, през които скърбящия минава. Често и най-дългия. След като първоначалния шок е отминал и мъката е покрила и натежала върху плещите, е доста трудно да се гледа напред. Слава Богу, Ноемин е благословена с Рут. Чудесно е да видим как Бог съвсем не е оставил Ноемин сама, напротив подарил й е едно голямо богатство в очите на Рут.
И така чак след като Рут поема инициативата и отива на нивата, забелязваме, че държанието на Ноемин се променя. Във втора глава тя вече започва да мисли за бъдещето на Рут и да изготвя план как да го подсигури. Усещаме, че огорчението вече преминава и лъч надежда проблясва за Ноемин. Тя започва да се грижи и наставлява Рут, а Рут от своя страна се покорява и изпълнява заръката й. В резултат на това, Рут се омъжва за Воаз и дарява Ноемин с наследник.
Кръговрата на живота се затваря. Има нов живот! Нова цел и нова надежда за Ноемин. С Божията милост Ноемин спомага за отглеждането на предшественика на великия цар Давид.
Четирите глави на книгата се четат изключително бързо, но се съмнявам, че така бързо е минавало времето за двете дами. Няма заключителни исторически данни за колко дълго е отнело за всичко разказано да се случи. Вероятно става въпрос за минимум година, от първата неуспешна реколта, която кара Елимелех да се премести със семейството си до втората, когато дамите разбират, че Бог е дал дъжд и добра реколта. А може и още няколко сухи години да са изминали преди това. Колкото и дълго да е било, всеки етап от преживяването на загуба е различен. За някои хора може един етап да продължи по-дълго, друг по-кратко. Вярвам обаче, че Бог иска от нас да бъдем “там” за тези, които минават през този нелек път. А ако това сме ние, да вярваме, че Той не ни е оставил, че Той има план. В Него можем да намерих утеха, на Него можем да оставим тежкия товар.
Photo Credit: https://whatsyourgrief.com/fear-and-vulnerability-in-grief/
Други източници: http://www.wikipreacher.org/home/bible-passages/old-testament/8-ruth/background-on-ruth/naomi---a-case-study-in-grief
