Моли се за тях

Тъга и вина. Това почувствах, когато разбрах за внезапната смърт на едно момче. Странното е, че аз никога не съм го виждала, не го познавах. Дори не знам името му, само прякора му. Но знаех за него, за неговите проблеми и битки. Имахме общ приятел.

Знам, че е нормално да изпитвам тъга, но не бях готова за чувството на вина и разкаяние. Те натежаха в мен и ме накара да се замисля, че може би в неговото обкръжение не е имало никой, който да се моли за него. Може би Бог е поставил този общ приятел в нашия живот, за да чуя за историята му и да се застъпвам пред Бог за него.

Но аз никога не се бях замисляла за това. Надявам се все пак е имало някого, надявам се дори той да е предал душата си на Бог преди да си отиде от този свят. Не мога да знам това. Спасението е тайнство между дадения човек и Бог. Но моята мисия е да издигам имената на хората в живота ми пред Бог в молитва. Да ги повтарям, да прося тяхното спасение, да ги благославям, да искам Божията намеса в техния живот.

Този път се провалих. Често смъртта идва внезапно насред оправданията за динамичния ни живот и успява да го паузира. Кара ни да си направим равносметка за мигновеността на времето ни за земята, за нашата цел тук, за истински важното и ценното.

Призивът ми с тази публикация е да се молите за вашите близки и познати. Те са в живота ви с цел. Бъдете техни застъпници пред Бог. Изисквайте от Него да ги срещне, да ги опази, да ги благославя. Използвайте времето си пълноценно.