Римляни 2 гл.

Случвало ли ви се е да слушате проповед и дадено изречение така да ви жегне, че да изтръпнете за миг и да си помислите “Това е точно за мен”. Ами със стих от Словото? Чели ли сте някога стих, който да ви говори точно и ясно, да докосне сърцето ви и да ви разтърси? Това е силата на живото Слово на Бог, силата на Божия дух, Който ни говори и предизвиква! Някой път стихът ни дава нова надежда, изпълва ни с мир, ако сме в притеснение. Друг път ни дава посока. Често тези стихове може да са изобличаващи и разтърсващи, но това пак е Божия дух, Който с любов ни приканва в правия път.

Втора глава на Римляни (линк) ме жегна по този начин. Първите стихове говориха директно на сърцето ми за нещо, за което често си мисля. Те описват как Бог гледа на нас, когато ние съдим наум или гласно някой друг. Знаейки предисторията на Писмото до римляните от въведението (линк към него, ако сте го пропуснали), предполагам че става въпрос за отношенията между евреите и останалите членове на църквата. В очите на едните дадени действия или неспазването на някой обреди предизвиквало силно възмущение и вероятно това било изказвано на глас. Но Божието слово е уникално с това, че то е също толкова адекватно за настоящето, колкото е било и тогава.

И макар че сега няма вътрешни спорове за обрязване, спазване на определени хранителни режими и т.н., все още в църквата има хора, които усещат ‘съденето’ от други. Заслепени понякога не виждаме нашите грехове, но тези на другите са така ясно блеснали в очите ни, че просто трябва да им го кажем или на съседа до нас. Друг път дълго размишляваме за греховете на другите и дори благодарим на Бог, че ние не сме като тях. Излишно е да споменавам, че това е гнусно в очите на Бог и така можем да навлечем Неговия гняв, както Павел ни предупреждава. С това отношение можем да нараним някой, който по-скоро има нужда от любов, разбиране и приемане или да отблъснем новоповярвали, които за първи път се сблъскват с различни религиозни обреди или дори само с факта, че новия път, по който са поели води до промяна. Това разбира се става с водителството на Светия Дух, а не със забележки и коментари от наша страна.

Аз се замислих и за още един тип съдене, когато четох тези стихове. Не е ли изумително колко многослойно е Словото?!

Замислех за онова “осъждане”, което правим, някой път инстантно, когато срещнем някого. Говоря за прибързаното изграждане на мнение въз основа на начина, по който някой е облечен, диалекта с който говорят, фразата, която са използвали, славата, която им се носи, колата, която карат, образованието им, компанията, в която се движат и т.н.

Ние хората обичаме да слагаме етикети на нещата, на хората. Рационално категоризираме събитията и хората на “добри”, “лоши”, “грешни”, “префърцунени”, “тъпи”, “много набожни”, “религиозни”, “необразовани”. Виждаме нещо в тях и това ги поставя в някаква категория в главата ни, което ни възпира от това да ги опознаем повече, да видим какво още се крие в тях, да потърсим защо Бог е пресякъл пътя ни с този човек.

Един човек не може да е само “неук”, той може да е освен това много мил. Един човек не може да бъде само “прекалено набожен”, той може да е също добър готвач. “Грешника” може да се нуждае от напътствие и показана любов. Този с лошата слава, може да търси нов път, втори шанс.

Същото важи и за ситуациите, в които попадаме. Една ситуация не може да е само лоша. Тя може да е начина, по който Бог е избрал да изгради нещо в нас или да коригира посоката, в която сме тръгнали.

Когато прибързваме да поставаме хората в категории, се ограничаваме от много неща. Общуването с различни хора ни обогатява. Мирогледът ни се разширява, когато наистина чуем нови гледни точки, различни мнения и се опитаме да разберем човека отсреща. Учим се на търпение, на скромност, на послушание. Може би пропускаме и възможността, която Бог ни е предоставил, да докоснем и променим живота на този човек. Може би този човек има нужда от нашата помощ. Най-честият начин, по който ние категоризираме хора, е това дали имаме полза от тях или не. Слава Богу, че това не е начина, по който Бог гледа на нас. Слава Богу, че Той не гледа на дрехите ни, на материалното ни състояние, на дипломите ни, на политическите ни възгледи, Той вижда оттатък всичко това в душата ни, в сърцето ни. Вижда нашата същност. Познава сърцето ни, намеренията ни, вижда душата ни, която има нужда от любов.

Молитвата ми днес е да виждам хората през Божиите очи. Да виждам тяхната душа, която има нужда да познае Бог, светлината Му и любовта Му, които живеят и чрез нас, чрез нашите думи и дела. Амин!