Римляни 1:8-17
Шепата християни в Рим са събрани в една от бедните къщи в покрайните на големия метрополис. Една душна и морна вечер е събрала слугите наред с господарите отвъд река Тибър, разделяща света на този град на две. На другия бряг е останал Цезаря и цялата пищност на неговото царство, докато тук жадните за истините на Божието царство слушат внимателно писмото на Павел.
Вярата на християните в Рим, за която Павел благодари и за която „се говори по целия свят“(ст.8) е наистина впечаляваща. Това е вяра, която утешава (ст.12), т.е. носи духовен мир и успокоение, на тези, които се докосват до нея и имат общение чрез нея. Вяра, която има сила, която е дейна. Такава, която е изпитана в трудности и устойчива на натиска от общество с размити ценности. Не „лесна“ вяра, израстнала в безпроблемност и пълно спокойствие, нито „евтина“ - за която не е платена цена. Заразна вяра, в която има сила за живот в свят на полуистини и изпитание.
Вярва се, че Петър пръв прогласява благовестието в сърцето на Римската империята, но обществото там е в молитвите и мислите на Павел (ст. 9 – 13). Ние, християните, сме свързани един с друг по-уникален и необясним начин чрез връзките на духа и Божията любов. Затова, където и да отидем по света имаме семейство в христовата църква.
Допълнително Павел се чувства задължен да ги посети от призванието си на благовестител. Когато говори за гърци и варвари, апостолът визира целия свят, който е бил разделен от елинистичната култура на цивилизовани гърци и всички останали, презрително наречени „варвари“. Джон Уесли казва: „ Аз гледам на света като на моя енория“. Този подход към хората предполага християнинът да споделя вярата си в Христос неуморно чрез пример, добротворство и слово, виждайки всеки като Божие дете. Това не е непосилна задача, когато осъзнаем, че „благовестието Христово... е Божия сила за спасение на всеки, който вярва“ (ст.16). В началото на главата Павел говори за силата, възкресила Христос от мъртвите, а тук тази сила възкресява Исус в сърцата и ги оживотворява духовно. Каква по-значима мисия, от тази, която повлиява цялостно човешкия живот и на тази земя, и за вечността!
Стих 17 е поантата на този пасаж. В Христос се открива правдата. Думата означава още правосъдие и справедливост. Чрез жертвата на Исус, Бог удовлетвори нуждата от справедливост и изпълни своето обещание към човека да го върне при Себе си. Но спасението е достъпно само чрез вяра („твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат“ (Евр. 11:1)), защото то не може да се заслужи, нито да се докаже.
Авакум пише: „Праведният чрез вяра ще живее“ (ст. 2:4) около 612 г. пр. Хр. в момент, когато Израел е сполетян от беда и пророкът призовава хората да живеят чрез вяра във верността на Бог и Неговата благодат. Нашата вяра понякога губи сила и устойчивост, тъй като не е изложена на преследване и открита атака. Но това прави задачата ни да я поддържаме дейна и заразителна още по-трудна. Връщането към Посланието към римляните ни припомня отправната ни точка и ни дава насърчение да подновим силата си.
