Римляни - въведение

Дами, започваме една страхотна (знам, че така казвам за всички, но е истина!) книга от Библията - Римляни. Тя всъщност е писмо до църквата в Рим. Това писмо е едно от най- дългите и изключителни писма, които Павел пише. За тези, които не познават историята му, ще я разкажа накратко. Тя винаги ме изумява и дава надеждата, че Бог променя сърцата на хора! Павел или както е бил наричан преди да повярва - Саул (Савел) е бил юдейски равин, който е принадлежал към групата на фарисеите, за които сме говорили и преди. Той бил изключително ревностен и посветен на Тора-та на Мойсей или петокнижието на Мойсей (първите пет книги на Стария завет) и на еврейските традиции.

Той виждал Исус и неговите последователи като заплаха и ожесточено ги преследвал и погубвал. Всичко се променило, когато се срещнал с възкръсналия Исус, и бил призован да бъде апостол на християнството сред езичниците (всички, които не са от еврейски произход). Тук може да си припомните невероятната му история по-подробно (линк)

И така, той започнал да се представя с римското си име - Павел и пътувал из цялата Римска империя, за да разказва на хората за възкръсналия цар на света - Исус. Започнал да организира последователите си в малки общества - църкви. От време на време им пишел писма, за да ги окуражи и насочи в правия път или да отговори на техните въпроси. Книгата Римляни е именно едно от тези писма. Самото писмо е написано късно в неговото развитие. От книгата Деяния на апостолите знаем, че църквата в Рим е съществувала от известно време и е включвала както юдеи, така и езичници, когато император Клавдий решил да изгони всички юдеи от Рим. Пет години след това всички тези юдеи (някои, от които последователи на Исус) получили разрешение да се върнат обратно в Рим. Когато Исусовите последователи се върнали обратно заварили църква, която вече имала традиции и обичаи, различни от техните еврейски такива. Това предизвикало много напрежение в Римската църква и я разделило на две. Хората спорели за различни неща и не може ли да постигнат консенсус за начина, по който да следват Исус. Имало спорове дали християните, които не са юдеи, трябвало да спазват съботата, да ядат определените Кошер храни и да бъдат обрязвани, както било повелено на евреите в Петокнижието.

Павел пише своето писмо, за да постигне няколко неща, най-главното, от които - обединението на Римската църква. Надявал се чрез нея, да достигне до земите на Испания, където да проповядва Благата вест.

Накратко, това мотивирало Павел да напише най-подробното разяснение на евангелието, Благата вест за живота, смъртта и възкресението на Христос.

Писмото описва четири основни идеи, обединени в едно дълго преливащо изследване на евангелието, чието основна цел, според Павел, е да разкрие Божията праведност. Евангелието също така ни дава правото да се наречем Божии деца, с което Бог изпълва Своето обещание към Израел, казва Павел. И така, това е посланието, с което Павел обединява църквата.

В нашето въведение ще разгледаме основните идеи на първите четири глави. В тях Павел се представя като апостол, избран от Бог да разпространява вестта за Исус, за това, че Той е Месията на Израел, който е възкръснал от смъртта като Божия Син, Князът на света. Сега Исус кани всички по света да се присъединят към Неговото царство, под Неговото любещо водителство. Павел продължава като споделя, че новините за Исус са на първо място доказателство за Божията сила да спаси всеки, който повярва в Него, а след това те разкриват и Божията праведност.

Думата за праведност, която Павел използва в посланието си, идва от Стария завет. Там е използвана да опише Божия характер, това че Той винаги върши това, което е праведно, правилно и добро, както и това, че Той е верен да изпълни Своите обещания.

Павел казва, че историята на Исус показва как Бог е извършил именно тези две неща. Павел използва в своите доводи в систематизиран преразказ на Битие 3-11. Той разказва за това, как целия езически свят е хванат в капана на греха и егоцентризма. Човешкото сърце и разум са покварени, казва Павел. Ние сме обърнали гръб на Бог, за да се впуснем в идолопоклонство, в пряк и преносен смисъл, което е довело до изкривяване на нашата човечност и саморазрушително поведение.

И така, какво остава за човечеството, което е виновно в грях пред един праведен и свят Бог? Но евреите изглежда не се страхуват от този въпрос? Те смятат, че щом Бог ги е избрал, спасил ги е от робството в Египет, дал им е 10 Божии заповеди, поверил им е да пазят съботата, да ядат кошер и да се обрязват, следователно са в безопасност…Но Павел има показва точно обратното, като им преразказва част от Стария завет, той им показва многото грешки и богохулства, които те са извършили. Заставя ги да бъдат също толкова грешни и виновни пред Бог, както и езичниците. Дори и повече, защото те са имали заповедите от Бог, трябвало е да бъдат за пример.

И така, в заключение Павел ни казва, че цялото човечество - евреи и езичници - са безнадеждно виновни пред Бог. Но за щастие, това не е окончателната ни присъда. Божият отговор на нашите грехове е Исус. Той дойде като Месия за Израел, за да умре в жертва за всички нас. Като наш “представител” Исус прие върху себе си цялата болка, грях и смърт, с които ние иначе бихме били осъдени да живеем и умрем. И Той ги победи като възкръсна, давайки нов живот и на всеки, който повярва в Него и Неговото дело.

Павел обяснява, че това е начина, по който Бог оправда нас хората. Заради това, което Исус направи за нас, ние имаме нов статус пред Бог - вместо да сме виновни, ние сме простени и сме във взаимоотношения с Него.

Нашето оправдание, казва Павел, означава ново семейство, защото човек, който вярва в Исус, става част от Божия народ. Нашето оправдание означава и ново бъдеще, което започва с трансформацията ни по Божията милост. И така, всички тези неща относно оправданието ни, са Божиите дарове към тези, които чрез вяра живеят в Исус.

В четвърта глава Павел изследва, как всичко това оказва влияние върху тези, които са част от Божието семейство. Той се връща чак до Битие 15, когато не съществували Божиите заповеди и разказва за начина, по който Аврам бил оправдан пред Бог. Това се случило, заради неговата изключителна вяра и доверие в Бог. Поради тях, Бог го е направил символичен баща на Божия народ.

И така, нека да систематизираме идеите, които Павел разглежда от глава 1 до 4, защото те са основополагащи за останалата част от посланието. Павел казва, че цялото човечество е безнадеждно грешно и се нужда от спасение. Спасението обаче не може да се постигне чрез покоряването на 10-те Божии заповеди. Ние не можем да ги следваме безпогрешно. Затова Бог в любовта, милостта и праведноста си изпраща Своя Син като жертва за нашите грехове, да бъде наш изкупител, наш спасител. И така Исус добавя към Божието семейство и евреи и езичници от целия свят, обединени от вярата им в Бог.

В следващите глави Павел ще покаже, как този народ е част от нещо много по-голямо, което ги предизвиква към един нов начин на живот. Но всичко това е дълбоко закоравено в идеите, които Павел изследва в първите четири глави на посланието му към Римляните.

#римляни #праведност #павел