1 Царе гл. 23 & 24

В 23-та глава (линк към нея) виждаме, че Саул продължава ожесточено да преследва Давид и да желае смъртта му. Виждаме още, че Бог предпазва Давид във всяка една ситуация. Независимо от това, че Саул беше цар и разполагаше с цялата армия, неговите поданици издаваха често местоположението на Давид, Господ беше на страната на праведния Давид. Страхотно е да виждаме как Бог пази Своите Си. Той е Верен!

24-та глава (линк към нея) пък ни разказва за верността на Давид към Бог. В случая той остана верен на Бог като показа смирение пред Него и доверие, че Той е в контрол на ситуацията.

За мен постъпката на Давид е много впечатляваща. След четири дълги години преследване и бягане за живота си, скитане из пустини, гори и планини, пред Давид най-накрая се представя възможността да сложи край на всичко това.

Но въпросът е дали това беше възможност или изкушение.

За мъжете, които бяха с Давид, това беше чиста възможност. Възможност, която щеше да прекрати тяхното дълго бягане в страх. Те гледаха на тази ситуация като, предоставена от Бог (ст.5).

Но Давид гледаше по друг начин на ситуацията. Той беше убеден, че не е правилно да отнеме живота на действащия цар на Израел. Интересно е, че той не убива Саул, възпира мъжете с него, но все пак се чувства виновен в сърцето си, че дори е обмислил тази възможност (ст. 6):

Но след това сърцето на Давид трепна...

Има моменти, в които грехът не е просто дело, а е намерение, скрито дълбоко в сърцето ни или отношение, което имаме спрямо даден човек или ситуация. Тази постъпка на Давид ми напомня, че когато заставам пред Бог, за да Му поискам прошка, трябва да поискам прошка и за помислите на сърцето ми.

Давид ни дава повод да се замислим за много неща. Най-ценният урок в тази история за мен е, че Бог защитава Своите Си, тези, които чакат и уповават на Него и Неговата воля. Моля се да имам доверието, което Давид имаше, в Божия план и търпението да дочакам Божието време. Амин.