1 Царе гл. 20

20-та глава (линк към нея) описва един тъжен епизод в живота на Давид, Йонатан и Саул.

Разговорът между двамата приятели е изключително трогателен. Давид споделя с Йонатан страховете си. Царския син не може да повярва, че баща му се е отметнал от обещанието, което му е дал (1 Царе 19:6). Йонатан отново показва своята любов към Давид и съставя план за действие. В изпълнението на този план, той попада в опасност за живота си и от ръката на своя баща.

Йонатан е поставен между чука и наковалнята, както често казваме. Неговият избор ми изглежда труден, все пак това е избор между лоялност към баща му или към най-добрия му приятел. Забелязвам, че за Йонатан не беше толкова трудно да избере. Мисля си, че Йонатан гледа по различен начин на тази дилема. Той не разглежда избора си като такв между своя баща или другаря от битките, той вижда неправда и правда, вижда завист и преданост, човек, воден от болни амбиции и такъв, помазан с Божията благодат. Тази перспектива улеснява значително избора на нашия герой.

В тази глава Йонатан ни показва един интересен метод, който можем да използваме, когато пред нас се изправи подобна дилема. Освен това виждаме и силата на лоялността и приятелството.