1 Царе гл. 18

Книгата на 1 Царе става все по-интересна, нали? Прочетохте ли 18-та глава, ако не сте - ето линк към нея? Историята за живота и пътя на Давид продължава да ме изумява и поучава. В тази глава има толкова много неща, които ми се иска да коментирам.

Нека започнем със синтезиран преглед на качествата на Давид, които той демонстрира в тази глава:

• И Давид отиваше навсякъде... като действаше разумно (ст. 5)

• И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. (ст. 14)

• ...той беше твърде разумен (ст. 15)

• В повторния му отказ да стане царски зет, виждаме неговата смиреност:

• Аз съм беден и незначителен човек (ст. 23)

• Неговата смиреност и търпеливост са още по впечатляващи, замисляйки се за това, че той знаеше, че Бог го е избрал за следващия цар на Израил. Давид не се възгордя, той служеше покорно на Саул във всяка една от неговите заповеди.

Още едно изключително качество, което Давид притежаваше и на мен ми е трудно да формулирам с една дума, е неговата непоколебимост пред чуждите думи. Той не се повлия от това, което слугите на Саул, се опитваха да го подучат. Той устоя в своите убеждения и постъпи благоразумно. Вличнието и мненеието на другите често се отразяват на нашите решение, дано този пример ни помогне да бъдем по-разумни и силни в това отношение.

Другият акцент, който ми направи впечатление в тази интересна глава, е свързано именно с това, че Давид постъпваше праведно пред Бог и пред Саул. Но това очевидно не беше достатъчно на Саул. Някой път в живота ни се срещаме с хора , на които не можем "да угодим". Въпреки че сме постъпвали коректно спрямо тях и според християнските ни ценности, те ни намират за виновни. Това се случи със Саул, воден от силна завист. Каквато и да е причината за тяхното поведение, можем да се поучим от смиреността на Давид. Нататък в историята ще видим, че този конфликт се обостря и Давид има многократни възможности да отвърне на Саул, но не го прави. Той предава и тази битка в Божията ръка.