1 Царе гл. 17

Всички сме чували историята, разказани в 17-та глава (линк към нея). Знаем за геройството на Давид и неговата победа над гиганта Голиат. Дори в ежедневието използваме техните имена като аналогия за неравностойни противници в битка.

Интерпретацията на тази история е сравненително лесна. Геройството на Давид не е в това, че побеждава Голиат, а в неговата вяра и в това как я практикува.

Нека скътаме тази история в сърцата си и когато излезем на битка с гигантите в нашия живот - било то депресия, страх, съмнения, зависимост или всяко едно нещо, което ни се струва непосилно за преодоляване - да си спомним, че не ни трябва цяла армия, не ни трябват лъскави и скъпи доспехи, боен опит, а само вяра. Вяра в Бога на боговете. Битката е негова, предай Му я!

45 „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство. 46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми… и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог. 47 И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“