1 Царе гл. 16

В 16-та глава (линк към нея) Библията ни разказва за Божия избор за следващия цар на Израел. Виждаме как Бог нарежда събитията и обстоятелствата, така че Саул и Давид се срещат. Бог използва своя верен слуга Самуил и в този процес. Направи ли ви впечатление какво Бог му каза, когато той се подведе по външността на първия син на Йесей?

Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“

Грешка, която и ние често правим. Взираме се в онова, което нашите физически очи могат да видят. Въз основа на това, което виждаме често осъждаме хората иим лепваме етикети. Прибързваме без да се замислим за това, че външния вид е променлив, непостоянен и често пъти лъжлив.

Радвам, че Бог не е като нас. Той вижда неща, които ние не можем. Той се взира дълбоко в нашето сърце, което му разкрива истината за нас. Сърцето ни Му показва толкова много. То е извор на живота в нас, и физическия, и духовния живот. Бог познава отлично нашите сърца, знае добре мотиви и чувствата, които се зараждат там.

В сърцата ни се крият нашите чувства и емоции. Там Бог вижда колко искрена и силна е любовта ни към Него, към близките ни, към материалния свят и т.н. Вижда в какво сме инвестирали нашите чувства, което диктува нашите копнежи и мотиви.

В сърцето ни Той вижда най-дълбоките ни желания, както и причините, поради които извършваме всяко едно наше дело. Бог се вглежда в това, за да види защо ние вършим дадено нещо. Смятам, че именно това “защо” е по-важно за Бог от самото дело и от това дали ще успеем да го завършим или не. “Защо”-то определя нашите мотиви и разкрива на Бог кои сме.

Псалом 51, стих 10 синтезира отлично моята молитва днес:

Сърце чисто сътвори в мене, Боже,

И дух постоянен обновявай вътре в мене