В памет на Минди
Напоследък не съм публикувала в Добро утро Дами и това не се дължи само на дългата почивка, на която се радвам в момента.
Както може би някои от вас знаят, подобни платформи като нашата има и в други страни. Всъщност версии на Добро Утро Дами има на около 20 езика. Всички те се кординират от един малък екип от 3 дами от Щатите, където започва самата инициатива.
Минди е една от тези три дами. В групата за лидери на международните Добро Утро Дами тя често публикуваше насърчения, идеи и полезна информация за останалите лидери. Личеше си, че с всяка дума и действия тя гори за благовестието, за служението си, за Бог. Жена със сърце за Словото и жените, които То достига.
Съпругът на Минди има две деца от покойната си първа съпруга, а след брака си с Минди Бог ги благославя с още две - момиченце на 6 и малко бебче момченце.
Една нощ миналия месец пламва пожар в къщата на семейството и отнема живота на бащата, майката и двете по-малки деца. Оцеляват само двете големи деца.
Семейството на Минди
Моят шок, объркване, недоумение и мъка навярно са несравнимо малки спрямо това, което изпитват най-близките на семейството.
Отделих си дълго време да размишлявам върху случилото се. Опитах да надвия първоначалния ми инстинкт да търся отговори на защо това се е случило, да търся смисъл в тази трагедия и да си призная - да обвиня Бог за тази несправедливост в моите очи. Целеустремено се опитвах да не вляза в клопката на въпроси като “Защо Бог допуска това?”, “Защо Бог причинява това на тези деца”, “Защо Бог отнема живота на този Негов верен служител?”.
Истината е, че случилото се е трагедия. Болезнена и тежка. Но вярата ни в Бог не означава автоматична защита срещу беди, проблеми и нещастия. Християнството не е билет към безгрижен живот. Или поне не тук на земята. Пътят ни тук е миг спрямо това, което ни очаква във Вечността. Там е обещаното време или по-скоро безвремие на мир, щастие, любов, справедливост и пр.
Това, което най-силно ехти в мен след като чух тази трагична новина, е че ние не знаем колко дълго имаме още тук на Земята. Не знаем дали утре или след десетилетия ще приключи пътя ни тук и ще се изправим пред Бог да отговаряме за постъпките си. Тази мисъл ехти в мен много силно. Времето ни тук на Земята няма да бъде без болка и премеждия, но начинът, по който ги посрещаме, ще определи мястото ни във Вечността.
Аз знам в сърцето си, че Минди е спокойна и щастлива в прегръдките на Бог, Който тя така силно обичаше. Надявам се един ден да се срещнем там, а дотогава да изживявам всеки ден смислено и пълноценно, да се приближавам до Бог и да помагам на хората около мен да Го виждат и опознават.
Ето насърчителните слова на апостол Павел в Библията за подобни ситуации:
13 Братя, искам да сте наясно относно починалите, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. 14 Защото, както вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така трябва да вярваме, че Бог ще доведе при Себе Си и починалите с вяра в Иисус.
Нека отправим молитва към Бог за двете дечица на Минди. Нека Неговата любов ги обвие, Неговия мир ги изпълни и Той да бди над тях. Сигурна съм, че Бог ще ги преведе през тези тежки обстоятелства, защото ТОЙ Е ДОБЪР.
