1 Царе гл. 15

Ето, че в 15 отново идва време Саул да бъде изпитан. Замислих се за тези малки 'тестове', на които Бог ни подлага. Саул се провали на първия, показвайки нетърпение и своеволие. Защо тогава Бог пак го изпитва? Иска ли да се провали?

Макар докато сме били ученици да сме си мислили, че нашите учители искат нарочно да ни затруднят на тестовете за тяхно садистично удоволствие, сега знаем, че това не е така. Всеки добър учител, какъвто е безспорно Бог, иска неговите ученици да са добре подготвени и да минават всеки изпит с Отличен. Така и Бог не искаше Саул да се провали. Саул беше ученик на Бог, а неговото учение имаше за цел да го направи добър и достоен цар на Израил.

Теста, на който беше подложен Саул този път, целеше да провери негото покорство. Условието на задачата не беше кой знае колко трудна, ако не друго, то поне беше изключително ясна (ст. 3) :

Иди сега и порази Амалик[a] и изтреби всичко негово[b]; не го щади, а предай на смърт мъже и жени, деца и кърмачета, волове и овце, камили и осли.“

Господ искаше да види дали Саул (и често пъти и ние) се доверяваме на Божията заповед. Искаше да провери дали Саул (и ние) имаме вярваме, че Божият път е различен от нашия, защото Той вижда и знае повече от нас.

Както знаем от главата, Саул се провали. Той показа своето непокорство. Тема, по която всички имаме опит. Било то непокорство към началство, държавна институция, учител, родител или какъвто и да е друг авторитет. Нека да видим някои от грешките, които Саул направи, за да се поучим от тях с Божията помощ.

Грешка номер 1: Рационализиране

Ние искаме да разберем причините и логиката зад Божията заповед. Искаме да знаем ЗАЩО. И докато няма нищо лошо с това да разсъждаваме върху Божиите заповеди (все пак затова Той ни е дарил с разум), накрая трябва да се предадем на Неговата воля. Начина, по който ние мислим, не е начина, по който Той мисли. Неговата промисъл е далеч по-всеобхватна от нашата. В Исаия 55:8-9 се казва:

8 Защото Моите мисли не са ваши мисли и вашите пътища не са Мои пътища – казва Господ. 9 Както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-възвишени от вашите пътища и мислите Ми – от вашите мисли.

Във всичко това трябва да помним, че Той е Бог. Ние не стоим на една голяма конферентна маса с Него и не дискутираме или преговаряме. Това ми напомня на една история за баща и син. Накратко, бащата помолил малкия си син да не докосва вазата на масата. Един ден, когато се прибрал вкъщи, видял малките отпечатъци по вазата и извикал сина си. Пред него той бутнал и счупил вазата на милион парченца. С това свое действие бащата показал на сина си, че доверието му било много по-ценно от самата ваза.

Можеше ли Саул да се подчини на Бог? Можеше ли Саул да се подчини на Бог, дори когато заповедта му нямаше много смисъл като унищожаването на толкова много добър добитък?

Подчинението е приемането на Божия авторитет и Неговата воля. Подчинението се изразява с нашите действия, думи и мисли.

След като Саул се опита да рационализира Божията заповед, Той изпадна в още един капан на неподчинението. Той умаловажи Божията заповед като я изпълни донякъде, НО НЕ И НАПЪЛНО.

Грешка номер 2: Умаловажаване

Саул изпълни част от Божията воля, частта, която той прецени, че беше важна, а останалата част той пригоди по свое усмотрение. Той беше под заблудата, че можеше да избира какво да изпълнява и какво не от Божиите слова. Смяташе, че една част от тях са важни, а други не.

Когато Самуил конфронтира Саул за това и той видя грешката си, прибегна към следващата.

Грешка номер 3: Прехвърляне на вината

Саул искаше да се оправдае пред Самуил и Бог като прехвърли вината върху народа (1 Царе 15:15):

От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата

Самуил го предупреждава, но Саул повтаря лошото си извинение още веднъж. Прехвърляне на вината на някого друг никога не е здравословен подход нито за нас самите, нито за отнопенията ни с Бог. Замислям се как бих реагирала, ако мой приятел ме нарани по някакъв начин и в последствие не се извини за това, а опита да прехвърли вината си върху някого друг. Това само би ме наранило (и разгневило) още повече. От друга страна, когато отказваме да поемем отговорността за нашите действия и да признаем вина ни, сами се възпрепятстваме от това да възобновим отношенията ни с Бог като си поискаме прошка.

По същия начин ни навредяваме и когато прибягваме към следните мерки:

Грешка номер 4: Оправдаване

Саул прибягва към отчаяната стъпка да се оправдае през Самуил и Бог. Нима може?

15 Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог

21 А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог

Саул се опитва да се оправдае два пъти пред Самуил. Почти всяка грешка той повтаря по два пъти. Очевидно осъзнава, че е сбъркал и това го плаши, затова прибягва към различни “номера”, за да се опита да се размине с последствията от своите действия.

Неговото лошо оправдание поражда реакция в Самуил и той изрича едни прекрасни и ражни за осъзнаване стихове. Само върху тях мога да напиша още по-дълга публикация, но ще се придържам към темата на тази. Нека само да прочетем и приемем думите на Сауил:

„Нима всеизгарянията и жертвите са толкова приятни на Господа, колкото послушанието спрямо Господния глас? Наистина, послушанието е по-добро от жертвата и покорността – по-добра от тлъстината на овните.

Продължавайки да търси още оправдания за своите действия Саул прави още една грешка, която си мисля, че чесно ни се случва и на нас, особено в ерата на Фейсбук лайковете:

Грешка номер 5: Търсене на човешкото одобрение

В последстив Саул признава на Самуил:

„Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му.

Изглежда Саул държеше повече на човешкото одобрение, отколкото на Божието.

Грешка номер 6: Себеугаждане/ възгордяване

Разсъждавайки върху Сауловите действия виждаме няколко основни момента. В 12ти стих виждаме, че още преди разговора му със Самуил, Саул беше отишъл да си изгради паметник. От диалога му със Саул виждаме, че той отрича своя грях и своето непослушание. А последните (завинаги) думи на Саул със Самуил, той поисква следното:

Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил – тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.

Очевидно за него това как изглежда пред хората е станало по-важно, отколкото отношенията му с Бог.

В тази история виждаме различни грешки, които Саул допуска, различни стратегии, с които той опитва да оправдае, че е ръководен собственото си его и желания, а не от Божиите повелия. Аз успявам дълбоко да се огледам в някои от тях и се моля тази сутрин да се науча да избягвам тези клопки.