1 Царе гл. 14

Малко по малко напредваме в книгата на 1 Царе. Наред днес е 14-та глава (линк към нея). Умувам я от миналата седмица, не само защото е дълга и богата с различни събития. Тя е доста интересна, разказвайки трима герои - Саул, Йонатан и неговия оръженосец.

Виждаме Саул, който първоначално буквално бездейства пред заплахата от филистимския стан. Чудя се дали е скован от страх за живота и титлата си. Или може би го е страх да не прибърза отново? Поглеждайки на абсолютно контрастните действия, които неговия син предприема, ми се струва, че е по-скоро уплаха и липса на вяра.

Саул “седеше” (в някои преводи) или “се намираше” (в други преводи) под едно нарово дърво. Абсолютно пасивен, докато Йонатан предприе действия веднага. Саул разполагаше с 600 мъже, а Йонатан беше сам със своя оръженосец. При Саул беше и свещеника, който разполагаше с ефод*.

*Ефода е ритуалното облекло на първосвещеника, което се обличало по време на богослужение. Най-интересното за него е, че към него е закрепен на златен ланец наперсникът, в който се намирали урим и тумим (Изх. 28:30) — двата камъка с помощта на които се изпитвала волята на Бог.

Тоест Саул е разполагал и с възможността да се допита до Бог дали да нападне филистимците или не. Някой път страха ни ни възпрепятства от това да живеем пълноценно, да следваме Божия път и да бъдем активни участници в живота ни и на тези около нас.

Йонатан не разполагаше с урим и тумим, но със своята вяра. И вижте само до къде достигна той, уповавайки на нея. Срещу него бяха всички обстоятелства. Филистимците имаха предимство в многобройността си и стратегическата си позиция, но огромната вяра и увереност в Бог на Йонатан му помогнаха той да извърши страхотен подвиг. Неговите думи са толкова дръзки, че честно казано ме плашат малко.

„Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“

“Може би Господ ще ни помогне”. Забелязвате ли това “може би”? Звучи сякаш Йонатан не се боеше от това дали Бог е определил той да оцелее след тази битка. Той се впусна в нея и се остави Бог да определи съдбата му. Вярата на Йонатан е силна, дръзка и активна.

Остава да разгледаме третия герой - верния оръженосец. Честно казано той е любимия ми образ в тази история. Йонатан го призова да го последва в една битка, която не изглеждаше победима. Слугата му го последва, без да се замисли за собственото си благо. Той повярва в своя господар. Той последва своя господар със сърцето си и живота си.

Силно ми напомня на този стих от Новия завет, където Исус казва (Йоан 12:25-26):

25 Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.

Вярвам, че и от трите героя можем да научим нещо, ако се погледнем дълбоко в сърцата ни.

Използвани материали:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%84%D0%BE%D0%B4

https://www.sermoncentral.com/sermons/to-tarry-or-not-to-tarry-paul-evans-sermon-on-leadership-202010?page=2