1 Царе гл. 11

Ред е на 11 глава (линк към нея). В нея четем за първото описано дело на Саул като цар. Виждаме как той обединява народа и побеждава амонците. В миналата глава забелязахме някои от благодетелите, които Саул проявява. В тази глава можем отново да видим неговото смирение, мъдрост и себеобладаност, когато проявява милост към онези, които първоначално не го приеха за цар (ст. 12-13).

Но преди това четем за неговото емоционално състояние, което беше в пълен контраст с тези добродетели. В стих шести се казва:

Когато Саул чу това известие, Божият Дух слезе върху него и той се разгневи силно

Очевидно това не беше неговото нормално поведение. Но това, което е по-впечатляващо е, че този гняв, е плод на Божия Дух. Интересно, нали? Знаем добре, че добродетелите на духа са кротост, дълготърпимост и пр., а в този стих, се казва, че и гнева може да бъде един от тях.

Излишно е да казвам, че това не е “стандартния” плод на Божия Дух, но пък е интересно да видим кога се проявява. Думите на Явир и неговите намерения да опозори Израел, разгневиха Господ и в последствие Саул. Нечестивите и неправомерни действия на амонците бяха в противовес с Божието естество.

Тази ситуация ме кара да се замисля за една криворазбрана дума в днешно време - толерантност. Тя е 'рекламирана' като добродетел. И докато в някои частни случай да бъдем толерантни, е наистина богоугодно и добро, то изключенията стават все повече. Да бъдем толерантни към това, което потъпква християнските ценности и морал, не е изключение. Толерирайки греха е опасно и подвеждащо поведение.

С тази глава виждаме, че Бог се гневи на неправдата, а не я толерира.

Виждаме още, че може да се борим срещу нея и че Бог дава победа. Естествено, не в буквалния смисъл, който виждаме в тази глава. Нито с омраза и неприязъм. Различните ситуации изискват различен подход. Нека Бог ни дава мъдрост как да постъпваме.