1 Царе гл. 10

Десета глава на 1 Царе (линк към нея) ни разказва за помазването и официалното обявяване на Саул за цар на евреите. Главата е богата с храна за размисъл.

Проследяваме историята на Сеул, която започна уж случайно с едни загубени ослици и достигаме до голямата промяна в неговия живот. През всичкото това пътешествие виждаме намесата на Божията ръка. Няколко неща се изпълниха преди Саул да бъде коронясат, но едно от тях се откроява:

Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден.

Бог промени сърцето на Саул. Бог подготви Саул за предстоящата му мисия. Така действа и в нашия живот. Когато постави пред нас ново предизвикателство, Той ни дава и инструментите, с които да се справим.

Не знам какво е било сърцето на Саул преди промяната, но съм сигурна, че разпознавам в действията му благодетелите на смиреност и кротост. Виждаме, че Саул не се похвали на семейството си, когато се прибра в родния град. Нещо невероятно се беше случило с него, той беше помазан за цар на целия израелски народ, но той запази това в себе си до деня, в който Самул го извести на целия народ.

И тогава, когато част от народа не повярва в него и не му показа нужното уважение като на техен цар, той не се възгордя пред тях. Той премълча (ст. 27). Саул не търсеше конфликт, а мир...и това е по-лесно, когато Божият мир е в нашите сърца.

Нещо друго ми направи впечатление в разказа. Когато Самиул обявява Саул за цар, Саул се крие зад някакви вещи. Какво мислите за това? Проява на смирение или несигурност от негова страна?