1 Царе гл. 8
Осма глава (линк към нея) ни отвежда към навечерието на една голяма промяна за израелския народ като общество. За десетилетия след освобождаването им от египетско робство, за техен земен лидер Бог е определял т.нар. съдия. Самуиловите синове се оказва да бъдат последните съдии над народа, въпреки че виждаме, че народа не ги почиташе (заради тяхната неправда - ст.3), а все още търсеше Самиул.
Народа на Израел идва пред Самуил с молба. Те искат цар. Самуил е със съкрушено сърце, както и Бог. Четейки думите на Бог, усещам болката в тях:
„Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. 8 Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. 9 Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“
С греховете ни, ние не само се отдалечаваме от Бог, но и нараняваме Неговото бащинско сърце…
Още нещо ме докосна в тази глава - причината, която народа изтъква:
„Не, но цар нека има над нас, за да бъдем и ние както всичките народи…”
“...да бъдем и ние както всичките народи…” Божият народ, Неговите избраници, на които Той се беше разкрил, които Той изведе от робство, преведе през морета, пустини, реки и чужди земи, направи така че всеки друг народ по пътя им да пада в битка и да трепери от страх пред тях...този народ сега искаше да е като всички останали. Колко жалко е това, си мисля, но набързо в съзнанието ми изтичат не малко моменти, в които и аз съм искала да бъда “както всички други” или поне като някой друг.
Смятам, че е едно от най-големите величия в Божието творение, е това че всеки един от нас е създаден уникален, различен от предишния и следващия. Ние сме абсолютно уникални не само физически, както нашите пръстови отпечатъци, но и като личности. Бог е вложил различни качества, таланти и темперамент във всеки от нас. Направил е това с много любов и грижа, затова и нашето желание да бъдем като другите, да следваме “стадото” едва ли е от най-здравословните ни стремежи.
В случая на израелтяните това ги отдалечи от Бог и им навлече проблеми в последствие. Вярвам, че всеки един от нас е уникален, защото Бог има уникален план за него, защото Бог го е създал с уникална цел и следвайки нечия друга цел, ще пропуснем удовлетворението от това да намерим своята цел.
От друга страна може да разгледаме тази ситуация като казуса на християнина, който поглежда на света около него. Всъщност точно това направиха евреите, те не искаха да живеят вече както Бог им бе отредил, а искаха да опитат от светския начин на живот, поблазни ги това, което виждаха в масите около тях. Четейки главите по натам ще разберем какви бяха последствията от това тяхно решение.
