1 Царе гл. 7

Седма глава (линк към нея) ни разкрива ситуацията, в която се намираха израилтяните. Божият ковчегът, символът на завета им с Бог, беше вече десетилетия далеч от храма, където му беше определено място. Израилтяните страдаха също от постоянните нападки на филистимците. Сърцата им бяха огорчени и отчаяни.

Чувства, които не са ни чужди. И ние попадаме в такива ситуации, когато сме наскърбени и се чувстваме безпомощни. За щастие Самиул ни дава рецептата как да се измъкнем от тази ситуация. В трети стих той подканва израилския народ и нас самите към промяна - първо вътрешна, после външна, изразена с действия.:

„Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на (каквото и да е, с което се борим) филистимците.“