1 Царе гл. 6
Прочитайки 6-та глава (линк към нея) най-голямо впечатление ми направи отношението на филистимците към Бог или по-скоро към Неговата суверенност на Бог. След като Той им “намекна” за Своята мощ и превъзходство над техния бог, последваха и множество други “намеци”, с които Бог ги предупреждаваше.
Филистиците разбраха, че не могат да задържат Божия ковчег при тях и намериха интересен начин да го върнат. Те решиха да си направят експеримент. Впрегнаха две крави, които никога не бяха впрягани преди. И за да “затруднят” Бог още повече, оставиха телетата в противоположната посока, в която кравите трябваше да се движат, за да се докаже, че Бог стои зад всичките беди, които бяха сполетели филистимиците. Навярно смятаха, че така затрудняват Бог, но не знаеха, че Божиите възможности далеч надхвърлят човешките, дори нашите най-смели фантазии.
След като техния малък експеримент доказа още веднъж, че живия и истински Бог е бил между тях, те се върнаха обратно по градовете си.
Интересно, не мислите ли? След многократни знаци, че бога, в който вярват не е истински, че този на Израел е жив, че е мощен, че е силен...какво правят те? Падат на колене, искат прошка от Него и пожелават да се примирят с Него? Уви, не...
Това, което правят е много интересно, някак характерно за нас хората. Макар и да сблъскваме с Бог, с неговите творения и чудеса, и Неговото присъствие ежедневно, все пак понякога закоравяваме сърцата си и отказваме да признаем, че това е бил Бог. Отказваме да го приемем, макар че дълбоко в сърцата си знаем, че Той е единственият път.
Защо се питам аз? Защо упорстваме? Защо се превръщаме в глупаци, отричайки това, което е очевидно? Вероятно всеки има свои причини, но смятам, че една от най-често срещаните е страх. Страх от това, което този истински Бог ще поиска от нас. Страх от това, което този жив Бог ще иска да направим? Страх от това, което ще трябва да се откажем. Страх, че ще трябва да се променим.
Основателен ли е този страх? Случват ли се всички тези неща в действителност? Иска ли Бог от нас непосилни неща? Кара ли ни да се променяме? Отказваме ли се от старите навици?
Отговорът е и не, и да. Не, Бог не ни кара на сила. Не, Бог не иска непосилни неща от нас. И все пак, да, ние се променяме след срещата ни с Бог, да някои стари навици си отиват. Но това става по един много естествен начин. Когато се докоснем до светлината, до съвършенството, до любовта и топлината на Бог, в нас идва желанието да бъдем по-близо до Него. Стремейки се към Него и развивайки отношенията си с Него, ние променяме някои черти на нашия характер, ние се усъвършенстваме. Ние ставаме по-добри, защото Той е добър. Сърцата ни се изпълват с любов и мир, защото Той е любовта и мирът.
Не бих казала, че това е лоша промяна или такава, от която да ни е страх, а вие?
