1 Царе гл. 4

Четвърта глава (линк към нея) описва една много интересна история за неуспеха и погрома на израелските войски. Ставаме свидетели и на изпълнението на Божието обещание (и Самуиловото пророчество) за наказанието върху Илиевия дом.

Това, което най-много ме заинтересува в тази глава, е какво направиха израилтяните след първия провал. От предишната глава знаем, че причина, заради която Израел претърпя това потушение, е грехът, който Бог наблюдаваше в храма и в душите на хората. За съжаление, хората не виждаха тази причина или може би не искаха да я видят. И затова те не се обърнаха истински към Бог, не поискаха прошка, вместо това те прибегнаха към едно много интересни действие. Тяхното решение беше да вземат със себе си Божия ковчег със заповедите, вярвайки че това ще им донесе победа.

Знаем, че ковчега беше символ на Божието присъствие, че с него те са побеждавали в битка преди. Дори самите филистимци знаеха за силата на Израелския Бог и се страхуваха от Него.

Но какво виждаха израилтяните в ковчега в този момент? Дали търсеха Божието присъствие и водителтсво в него или го използваха като религиозен акт, възползваха се от позната церемония, която преди им беше носела успех. Този момент е много интересен за мен. Ковчегът се беше превърнал в един празен религиозен акт, в церемониалност, в суеверие и за това Господ се отдръпна, затова позволи свещения ковчег да бъде пленен.

Това е прекрасен урок за всички нас. Господ познава добре сърцата ни, Той не се интересува от празни обреди и церемонии. Той иска да види разкаяние, желание за промяна, желание за вярност, а не празни действия на омилостивяване. Молитвата ми днес е да помня, че Бог гледа на моето сърце и иска да го пазя чисто.