1 Царе гл. 3

Трета глава (линк към нея) е богата на различни мотиви, върху които можем дълбоко да се замислим. Главата ни представя началото на служението на Самуил като Божий пророк.

Бог използва един изключително интересен начин, за да се обърне към Самуил. Той чува глас. И макар Бог да избира този изключително директен начин, момчето първоначално не разбира, че това е гласа на Бог. Знаеки, че Бог използва много други подходи, за да ни говори, се замислих за това дали и аз някой път не пропускам Божия глас или го обърквам с човешки. За щастие Самиул получи помощта на Илий и момчето не пропусна това, което Бог искаше да му каже.

Друг мотив, който много ме впечатли, дори бих казала - жегна, е причината за наказанието на Илий. Бог споделя на Самуил:

13 Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше.

Ревността на Бог за вярност се проявава ясно тук. Той е дълготърпелив, но и ревнив, и винаги праведен. Бог чакаше Илийевите синове да се поправят, Той предупреди баща им, но нищо не се промени. Като последствие виждаме, че Бог предприе една тежка, но справедлива стъпка - наказанието на тези, които оскверняваха Неговото име и храма Му със своята алчност.

Това, което виждаме, е че наказанието ще постигне Илийевите синове, но и самият Илий. Неговия грях е на родител, който не поема своята отговорност да възпита и контролира своите деца. Този момент ми направи изключително впечатление. Децата са най-големия дар, който Бог подарява на едно семейство. Но с този дар идва и голяма отговорност, отговорността за физическото благополучие на децата, но и за тяхното духовно развитие. И макар вярата и спасението да са строго индивидуални актове на човека с Бог, вярвам че родителите имат голямо влияние върху децата си в това отношение. Родителите могат да допринесат към спасението на своите деца с предоставяне на възможността да опознаят Бог, разказвайки им истории, водейки ги на църква, молейки се заедно с тях и т.н. Но всеки родител знае, че най-важния и влиятелен метод във възпитанието, е личния пример.

Давам си сметка и, че Илий е бил също и работодател в известен смисъл на своите синове. Той е бил работник в Божия храм с голяма отговорност пред Бог и пред всички, които са идвали да се поклонят в храма. С тази длъжност отново идва отговорността да се грижи за светостта на храма. Отговорност, която Илий не изпълни.

Той обърна гърба си на отговорността си като баща и като свещенослужител в Божия храм и затова Бог прибегна към това тежко наказание. Моля се за себе си да успявам да разпознавам отговорностите ми като родител и тези на всяка друга роля, в която Бог ме е поставил. Също така, да бъда чувствителна към знаците и предупрежденията, който Бог отправя към мен, когато се отклоня от пътя. Нека Бог да има милост и търпение към нас!