Анна и Рахил, 1 Царе гл.1

Отново поглеждаме към 1-ва глава, но този път през погледа на една друга дама. Колко богато и прекрасно е Божието Слово! С всеки прочит ни дава нещо ново, през очите на всеки, то се изявява с нова светлина, придобива нов смисъл!

Ето какво ни споделя тя :

Аз се замислих и за това, че ситуацията на Елкана и неговите съпруги Анна и Фенина е доста близка с тази на Яков и двете му съпруги Лия и Рахил. Може би с тази разлика, че Лия и Рахил са сестри. Все пак и в двата случая едната жена е любимата /Анна и Рахил/, а другата нелюбима /Лия и Фенина/ Битие 29:30. Интересно е, че и във всяка една от ситуациите любимата жена има деца, а нелюбимата не. И за Анна и за Рахил се казва, че Господ е този, който затвори утробата им. А за Рахил дори се казва, че “ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна”. Сякаш Бог балансира в живота им като им дава нещо, което да им носи радост и не им дава нещо, за което копнеят, за да търсят посрещането на тази нужда и да уповават на самия Него.

Можем да видим и реакциите на четирите жени.

На двете необичани жени – Фенина дразни Анна, а Лия се надява да спечели любовта на Яков чрез раждането на деца. Най-вероятно на това се е надявала и Лия. В Битие 29 глава, стихове от 31 до 35 можем да видим и как се променяше вярата и отношението на Лия в разказа с раждането на всеки следващ син и имената, които тя им дава. С раждането на поредния син, Юда, сякаш тя повече се доверява и утешава в това, което Бог и дава и като че ли успява да приеме, че няма да има любовта на съпруга си. Юда е и синът, от чието поколение ще произлезе Христос.

Тук можем да сравним и реакцията на Рахил и на Анна.

Рахил успява да забърка голяма каша като дори стига до там, че кара Яков да спи със слугинята й, за да има дете, което да остане като нейно. Така се започва една надпревара между двете сестри, в която влизат. И Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Тук вече Господ е затворил утробата и на Лия и тя дава и своята слугиня на Яков. В битката със сестра си Рахил дори отстъпва Яков на сестра си за една нощ само, за да получи мандрагорови ябълки, които явно са имали действието на афродизиак или може би са били полезни за зачеване. Резултатът е, че Лия пак забременява и ражда още деца на Яков.

След толкова дълго чакане идва и заветния момент за Рахил, когато тя ражда син на съпруга си

Битие 30:22-24: “Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

В крайна сметка Рахил умира при раждането на втория си син Вениамин. А Лия дори след смъртта си получава особена почит, защото тя, а не Рахил е погребана заедно с Яков.

Синовете, които Рахил ражда на Яков, Бог използва по интересен начин, но виждаме и резултатите от грешните решения, които взимат Рахил и Лия - съперничество между братята и силни предпочитания на Яков към Йосиф и Вениамин.

От друга страна реакцията на Анна, която виждаме е много по-различна и правилна – тя полага упованието си в Бога и намира мир, радост и вяра, че Бог се грижи за нея и нуждите й. И Бог и дава син, който е посветен и верен на Бога. И както се вижда във втора глава, Бог дори благославя Анна с още трима синове и две дъщери.