1 Царе гл. 2

Във втора глава (линк) виждаме, че Бог преблагословява Анна и нейната молба е отговорена според Божията огромна милост:

Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. (2:21)

Авторът ни споделя и как Самуил пребъдва в Божия дом:

18 Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа...26 А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.

Останалата част от главата поставя контраст между него и синовете на Илий - Офни и Финеес:

12 Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа, 13 нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа...17 Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

Протичайки 17-ти стих веднага разбрах, че искам днешната публикация да е точно върху този проблем. В моите очи това наистина е проблем. Говоря за онова явление, при което хората обръщат гръб на Бог, отказват се от своята вяра и загубват доверие в църковната институция, заради слабостта и греховността на човек (или няколко), който по някакъв начин представлява Бог.

За съжаление, това се случва прекалено често. Не искам да се впускам в подробности и премери как Божии служители съгрешават. Иска ми се да акцентирам върху нещо друго. Първо, че Бог НЕ е като тях. Техните действия НЕ са Божиите. Макар и те да са част от някаква духовна институция, те си остават хора. И това значи, че те никога няма да са съвършени. Значи, че те ще грешат и падат в изкушение също както аз и ти.

С това не искам да ги оправдая, но не ми се иска и тяхната човешка същност да ни служи за оправдание за нашата греховност или още по-малко за това ние да се отделим от Бог.

Нашият път с Бог е само наш. Ние имаме прекрасен Бог, достъпен Бог, който иска да има лични взаимоотношения с нас. Той иска ние да Го познаваме и когато ние започнем това опознаване ще разберем, че Той не е като този или онзи човек, който ни е накарал да усъмним в Бог. Нашият Бог е съвършен, прекрасен и изпълнен с премъдрост и милост. Никой човек не бива да осквернява този Негов образ.

Мисля си, че тогава, когато срещнем човек, който се отклонил от правия път, е най-добре да се молим за него и затова той отново да се доближи до Бог. Нека не се оставяме да бъдем изкушавани с неговите постъпки, нито да се впускаме в осъдителни беседи.