Анна, 1 Царе гл. 1

Първа глава (линк към нея) ни разкрива историята за прекрасното начало от живота на Самуил. В нея главна героиня е Анна. Макар и по-силно обичана от своя съпруг Елкана, Анна се намира в тежка духовна ситуация. Нейното сърце скърби, защото най-съкровеното й желание да има дете, не се е сбъднало все още. “Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше” (ст. 7). Четейки главата, разбираме, че този неин копнеж силно я огорчава вече години наред. Виждаме, че нищо друго не е могло да я утеши, нищо друго не е запълвало тази празнота в сърцето й (ст. 8). Стиховете са кръсноречиви за нейната болка, огорчение и вероятно стрес.

Това са емоции, с които ние самите за съжаление често се сблъскваме по един или друг повод. Как Анна постъпва, за да се пребори с тях, е много интересен и поучителен момент в тази история. Тя се обръща към Бог, тя търси отговор и избавление от Него, тя чака и се надява на Него.

Още нещо ми направи впечатление в характера на Анна. Библията никъде не споменава, че тя отговаря по какъвто и да е начин на ужасните нападки от страна на втората съпруга - Фенана. Макар й огорчена от тяхната жестокост, Анна не се впуска в грозни (и безсмислени) контра нападки. Тя не злепоставя Фенана пред Елкана, въпреки че има неговото одобрение. Анна осъзнава, че нейната битка не е с Фенана и продължава усърдно да отнася болката си към Единствения, Който може да й помогне.

Упоритостта на Анна е завидна. Тя не се отказва, година след година. Друг елемент от нейния характер, който силно ме впечатли, е начина, по който тя се моли. Библията казва: “ Тя дълго се молеше пред Господа...” (ст. 12). Малко след това виждаме че усърдието, с което тя се молеше било толкова силно, че главният свещеник сметнал, че тя е пияна.

Зададох си въпроса дали някога съм се молила така дръзновено, така силно, че да изглеждам пияна. Молитвата е най-силното оръжие, с което разполагаме. Ето какво казва Библията за молитвата:

Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Яков 5:16)

Как се отрази тази молитва на Анна? Какво се случи след това?

Тя намери мир, спокойствие, увереност и това се беше отразило и на лицето и поведението й. Молитвата отне болката й и я преобрази в надежда, в радост. Анна прие с вяра думите на Илия и това промени всичко. Тя “измоли” сина си от Бог! Това е запечатано и в значението на красивото му име Самуил.

Анна ни дава прекрасен пример за това как да постъпваме в ситуации на тъга и болка. За съжаление тези емоции са част от нашия житейски път. Ние като християни не сме защитени от тях, но сме облагодетелствани с това, че има на Кого да ги предадем. Анна ни показва и как да уповаваме на Бог. Още ни доказва, че Той е верен и праведен да отговаря благосклонно на нашите молитви според милостта и промисълта Си.

В поседните стихове на първа глава виждаме, че Анна спази своето обещание към Бог. В първите 10 стиха на следващата глава (линк към тях) ставаме свидетели на красивия начин, по който Анна пренесе своите благодарности на Господ. И двата момента са изключително важна част от нейната историят, както и на всяка отговорена молитва.

Завършваме с прекрасните думи от песента на Анна (1 Царе 2:2):

Никой не е тъй свят като Господ,

защото няма друг освен Тебе

и няма скала за опора като нашия Бог.