Исус Навиев, 5гл.

Пета глава (линк към нея) ни отваря врата към един ритуал, чрез които израилтяните показали смирение, покорство и признателност към своя Бог. Изведени от Израел, преведени през пустинята, през Червено море, и наскоро през река Йордан, те били на прага да влязят в обетованата земя.

Река Йордан се била затворила след тях, символ на това, че нямало връщане назад. Те стоели пред земята, за която техните прадеди мечтаели. Те виждали пред себе си как Бог сбъдвал обещанията Си едно по едно. Той ги е бил превел през много вече, променяйки техните сърца, затвърдявайки тяхната вяра.

С ритуала на обрязването, израилтяните потвърдили своята вяра и преданост, очистили се от миналото и се приготвили за предстоящото.

Този физически акт е израз на тяхната духовна промяна. Мисля си, че понякога Бог иска да види и от нас подобна “физическа” или “материална” промяна. Вярата ни трябва да ражда дела, правилните дела. Нашето послушание и смиреност изискват да бъдат материализирани в дадени ситуации и това може да случи по много различни начини.

Нека Бог отваря сърцата ни за тези моменти и ни дава сили и вяра да Го следваме, така както Исус Навиев беше готов да Го следва: