Исус Навиев, 4 гл.

Четвърта глава (линк към нея) ни разказва, че Исус Навиев и израилтяните избраха да използват 12 камъка, за да забравят никога, нито те, нито поколенията след тях, за великотото чудо, което Бог извърши за тях в милостта Си.

Тази кратка историята ме провокира да се замисля колко е важно да си спомням и почитам нещата, които Бог е извършил за мен. Всекидневната Му милост е върху мен и за нея се опитвам да Му благодаря ежедневно. За това, че ме събужда сутрин, за Слънцето, за семейството ми, за покрива над главата ми, за това, че имам посока и цел в Него…

Листа наистина е безкраен, но също така е пълен и с тези 'големи' моменти, в които Бог е разделял моята река Йордан на две, за да мина. За тях пазя специално място в сърцето си. Но с времето някои детайли започват да избеляват. Затова от няколко години насам записвам тези моменти в специална тетрадка.

Една близка приятелка ми подари красива тетрадка със залепени изрезки със стихове от Библията и различни послания. Много скъп подарък, които аз прелиствам с удоволствие. Там записвам не само как Бог се е прославил, но и какво е довело до този момент. Описвам чувствата ми и ситуацията, молитвите, които съм оправила.

Много от тези истории често ми помагат да премина през трудни моменти. Четейки и спомняйки си за трудностите тогава, някак ми вдъхва вяра, че Бог ще ме преведе и сега през тези трудностите.

Независимо какъв е вашия избор да почитате Божиите чудеса в живота ви, ви окуражам да го правите. Отдавайте му чест и благодарности за това, което е извършил във вашия живот.

Photo Credit: http://www.gardenbuildingsdirect.co.uk/