Еклисиаст, 12гл.

Достигнахме до края на книгата на Еклисиаст. Една нелека за четене книга, която задава много въпроси върху смисъла на живота. Дванадесет глави, които ни накараха да погледнем навътре и да отсеем повърхностното от стойностното, истинското от фалшивото. Авторът зададе, но и отговори на доста въпроси за суетността на нашето съществуване, за преходността ни. Прочетохме и неговите размисли върху това, как трябва да се наслаждаваме на дните ни, дадени от Бог.

Нека да видим неговото заключение в последните два стиха на главата (линк към главата):

Авторът ни напомня за деня на съд, когато всяко наше дело ще бъде претеглено и подозирам, че за много от тях ще достигнем до заключението, до което и авторът многократно достигаше - “суета”.

Неговият призив към нас днес е да живеем в Божия път, пазейки неговите заповеди. Неговата върховна мъдрост се събира в този кратък стих. С целия си богат житейски опит, той разбира, че няма нищо по-добро и по-смислено за човека от това да живее в хармония със Създателя си.