Еклисиаст, 11гл.

Тази седмица приключваме книгата на Еклисиаст. Днес ни остава да разгледаме предпоследната 11-та глава. Тя е сравнително кратка, но авторът все пак успява да вмъкне доста различни теми. Той говори за милосърдието, за Божията промисъл и за младостта.

Надявам се с прочитането на главата (линк към нея) да откриете това, което Бог иска да прошепне на сърцето ви в която и да е от темите. На мен лично тези стихове ме докоснаха:

4 Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне. 5 Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това. 6 Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.

Виждам, че са доста многослойни в значението си, но това, за което те ми говорят е колебанието, вземането на решения и ‘действането’.

Вземането на решения никога не е било една от силните ми черти. Мисля, чудя се, преосмислям и отново и отново. “Взирам се във вятъра” и “гледам” облаците, както казва 4ти стих. И колкото повече го правя, толкова по-далече отивам от взимането на решение. Особено когато се опитвам да разбера какъв е Божият план за дадено нещо.

Съветът, който ни дава авторът за такива ситуации всъщност е много прост. Ние много рядко ще имаме цялата информация за нещата, едва ли напълно ще разберем какво иска да извърши Бог в нас като ни подтиква да вземем следващата стъпка. Важното е, че Той знае. А от нас се изисква само да го последваме, да извършим това, което е по нашите сили, в нашия капацитет. Когато вършим съвестно това, което ни е дадено, Бог ще се погрижи за останалото. Обобщеното послание за мен е: С вяра да върша моята част, а Бог ще се погрижи за останалото!