Еклисиаст, 10гл.

Днес разглеждаме 10-та глава на Еклисиаст (линк към нея). Моите разсъждения се спират още на първите стихове.

В някои другоезични преводи се казва, че една умряла муха разваля мирото. Стиха ми напомня на следния от Новия завет(намираме го на две места - Галатяни 5:9 и 1 Коринтяни 5:6-7):

Малко квас заквасва цялото тесто

Също ми напомня на българската приказка: “Малките камъчета преобръщат каруцата”.

Очевидно истинността на това, което стои зад тези метафори, е от голямо значение. От времето на цар Соломон, през времето на Исус, до днешно време тази истина се е утвърдила. Нека да й обърнем внимание.

Кои са тези мухи, или каква е тази квас? Ами малките камъчета? Смятам, че един от начините да разтълкуваме тези символи е да погледнем на духовния ни живот.

Мухите са изключително малки като размер, но тяхното присъствие не остава незабелязано. И добре знаем, че количеството на кваста не е толкова решаващо, колкото самата й наличност.

Има ли грехове в живота ни, които са “малки и дребни” и ние повтаряме без да отдаваме кой знае какво внимание? Може би е наистина нещо с не толкова голямо значение на пръв поглед, може би “дребна” лъжа, която казваме, за да се измъкнем от неудобна ситуация, неспазването на някой “не толкова важен” закон, или си позволяваме някоя друга “безобидна” фантазия или “наивен” флирт… списъкът може да е доста дълъг и строго индивидуален.

Умишлено поставям кавички на прилагателните. Защото и едната муха, както и малкото квас и малкото камъче, водят до ГОЛЕМИ последици. Независимо от количеството мирото е развалено, тестото не може да се яде, а каруцата е обърната. Заразата на мухата или на греха се разнася бързо и разрушава граденото с времето и много усилия.

Аз лично ще използвам днешната глава като призив да “сканирам” себе си за такива “дребни” грешки, които допускам. Нека Бог ни посочва тези препъникамъни и ни дава мъдрост и сили да се справяме с тях.