Еклисиаст 8

Сгушила съм се в меко одеяло на дивана с чаша ароматен чай и слушам ритъма на дъжда. Имам голямото вдъхновение да направя тази публикация толкова романтична и вдъхновяваща, колкото може да е есента. Наред е да прочетем 8-ма глава (линк към нея) на Еклисиаст и моите мисли се спират върху последните няколко стиха от главата.

14 Има една суета, която става на земята:

че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,

а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.

16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта

и да видя труда, който ставаше по земята,

как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

17 тогава видях цялото Божие дело,

че човек не може да издири делото, което става под слънцето;

понеже колкото и да се труди човек да го търси,

пак няма да го намери;

а дори ако и мъдрият реши да го познае,

няма да може да го намери.

За съжаление те отразяват повече мрачните и хладни тонове на есента, отколкото настроението, с което седнах пред лаптопа. Четейки 14-ти стих съм сигурна, че всяка една от нас може да се сети за подобна ситуация, за пример, където изглежда, че тези, които постъпват както трябва, не получават "заслуженото". Напротив наградата сякаш отива при онези, които най-малко я заслужават.

Каква несправедливост! Такива ситуации много ме обезкуражават, всъщност първо много ме ядосват, после губя надежда. Несправедливостта наричаме онова, което не може да си обясним защо се случва. Защо Господ допуска това да се случа на мен или на ближния ми? Защо така трябва да се наредят обстоятелствата, че на мен да ми е трудно и тежко? А защо онзи, който потъпква Божите и човешките закони, възтържествува сега?

Мога да се сетя за доста такива ситуации, малки и големи примери, които са ме озадачавали, обстоятелства и събития, които първоначално са ме довеждали до пълно неведение.

Очевидно и авторът на книгата е искал да разгадае тази загадка и е предал сърцето си да я изследва. Нека видим какво е открил той:

17 тогава видях цялото Божие дело,

че човек не може да издири делото, което става под слънцето;

понеже колкото и да се труди човек да го търси,

пак няма да го намери;

а дори ако и мъдрият реши да го познае,

няма да може да го намери.

...едва ли е отговора, който търсим, когато сме в така ситуация. Какво ни казва неговото заключение? “Каквото и да правим, няма винаги да разберем защо това или онова се е случило. Не можем напълно да изследваме и разберем дълбочината на Божията мисъл. Не можем да я схванем”.

Какво ни остава тогава, ако не знаем защо сме попаднали в тази ситуация, ако я наричаме несправедлива, само защото не можем да проумеем изцяло нейната цел?

Ами вяра...вяра в Бог, че Той знае! Вяра, че той може да преобръща ситуации, да променя обстоятелства, да ги използва за Негова слава и за Неговата мисия. Остава ни да Му се доверим и да продължим да го следваме...а може би един ден ще видим отговора на всички тези въпросителни, които сме имали, и те ще перфектно ще се вместят в пъзела.