Еклисиаст 7

Прочитайки 7-ма глава на Еклисиаст (линк към нея) бях много вдъхновена. Има толкова прекрасни стихове, които дават доста храна за размисъл. Тъкмо се чудех върху кой точно да "мъдрувам", когато препрочетох последният стих пак:

Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.

Затова реших, че днешната публикация ще е малко по-различна с ваша помощ. Надявам се прочитайки главата, в коментарите да поставите стихът, който най-много ви е въздействал. Може и да споделите защо точно стих, също. За мен сигурно това е 3-я стих, които смислово е свързан с 14-я.

Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив

Стих 3ти говори за тежките моменти, затова че и те имат цел. А 14-ти за това как да постъпваме в такива моменти. Чакам вашите стихове с нетърпение!