Еклисиаст 6

Четейки шеста глава на Еклисиаст (линк към нея) си казах, че не искам да пиша върху нея. Струваше ми се много депресираща, мрачна и разбъркана. Не исках да почвам седмицата с нея. Реших, че ще я обединя със следващата и така ще "замажа" нещата. Преди да се откажа тотално от нея, реших, че ще я прочета отново, за да съм сигурна.

При следващия прочит (и още няколко) открих обща тема в тъмните стихове, която всъщност доста ми допадна.

Задоволство. Удоволствие. Наслада. Щастие. Кой ли не ги търси? Кой ли не ги жадува? Всички ние правим и струваме всичко възможно, за да сме щастливи и доволни. И какво ни казва Проповедникът в Еклисиаст за това? Гоните вятъра....суета...нищо ново под слънцето.

Той говори за хора, които са имали по много от многото, от богатство, наследство, мъдрост и някак си не са успявали да му се насладят, да го намерят за достатъчно. Самият той, който е опитал повече от това, което вероятно на нас ще ни се отдаде възможност, казва, че не е намерил щастието в тези земни неща. Независимо колко и какво е имал.

Тогава как да намерим това така търсено щастие и задоволство, без да си гоним опашките?

Какво казва Павел в Новия завет? Той твърди, че е намерил тайната на как да бъдеш доволен? Фил. 4:11-13

...научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.

Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява

Очевидно е умение, това да си доволен; умение, на което се учиш. Умение, с което Бог благославя. Умение, което отрича правата пропорционалност между имането и задоволството,която ни се вкоренява от списания, телевизия и общия дух на едно свръхконсуматорско общество.

Мисля, че това е и призива на тази глава. Да се научим на това умение, за да бъдем доволни и щастливи с това, с което сме благословени.

Соломон още казва, че ако богатството ни може да се купи с пари или смъртта да го ограби, то не е истинското богатство, то е само суета. Тоест стремежа ни трябва да бъде да забогатяваме духовно, да трупаме общение и опитности с Бог, да градим взаимоотношения, да растем в любов и добрини…