Еклисиаст 5 гл.

В сряда препрочетох пета глава на Еклисиаст (линк към нея) за публикацията тази сутрин. Започнах да се чудя върху кой стих да пиша, струваха ми се толкова несвързани, а някои дори не разбирах добре. Особено се затрудних на първите няколко стиха.

И така няколко дена мислех върху тях…което пък от друга страна ме накара отново да се замисля, че няма “препоръчителна доза” от Библията за ежедневна употреба. Не е една глава на ден или една книга на месец. Аз препрочитах тези 6-7 стига почти три дена и размишлявах въху тях. Затова време сигурно можеше да прочета доста повече по обем, но вникването в тези стихове ми подари интересни изводи, които бих искала да споделя с вас.

На пръв поглед наистина не изглеждат много свързани стиховете, но според мен има интересна логика зад тях. Можем да ги разделим на три. Нека погледнем на първия стих като времето, което прекарваме преди да отидем на църква, преди да бъдем във формално общение с Бог.

Виxдам тези стихове като наставление, преведено така:

“пази ногата си” - внимавай къде ходиш, внимавай в ходенето си, ходи и мисли;

“бъди готов” - настрой се за Бог, за общение с Него

“да слушаш” - отвори духовните си уши, подготви се да бъдеш поучаван;

Всичко това ни говори за времето ни преди служба или преди да отделим време на Бог. Показва ни как трябва (и че трябва) да се настроим за този специален период.

Следващите два стиха ни казват нещо за времето, което сме вече с Бог и по-специално за молитвеното време. Аз не ги приемам буквално, за мен многословието тук е синоним на празнословието, на безмислените дълги фрази. Стихът ни призовава да се замислим за нещата, които казваме в молитва. След като сме приготвили сърцата си за молитва, авторът ни призовава да премисляме и думите, с които се обръщаме към Бог.

Следващите стихове можем да отнесем към времето след като сме излезнали от църква или общение с Бог, след като молитвата ни е приключила. Авторът ни напомня да не забравяме това, което сме обещали на Бог, това, което сме чули и приели по време на проповед или четене на Словото. Призовани сме да внимаваме за нашите действия след като излезем от църква (или приключим молитва). Нашите мисли, думи и действия трябва да отразяват това, че сме били в Божието присъствие.

Съгласни ли сте с мен с този разбор? Какво друго забелязвате в тази глава?