Еклисиаст 4

Четвърта глава на Еклисиаст (линк към нея) ми напомня на библейската книга Притчи (с оглед на кой е най-предполагаемия автор, това не е учудващо) или пък на сборник с фолклорни пословици. Може би малко и на басните на Езоп и Лафонтен. Изпълнени със синтезирани мъдрости, тя говори за ежедневието на човека, за трудностите на бита, за “нещата от живота”.

Многократно са ми казвал като дете (ама кой да го разбере тогава), че детството и юношеството са най-прекрасните моменти, изпълнени с безгрижие, наивност и радост. Това казва и авторът в ст. 3:

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

В следващия стих той презира суетата и безсмислието на завистта, която хората изпитват към ближния си, който с труда е постигнал някакъв успех. Нещо, с което се сблъскваме в ежедневието. Друг аспект, които проповедникът засяга, в ст.6 (По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.) ми прилича много на онази приказка: “По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата”.

Такива чести примери за сходности ме накара да се разровя и да се сблъскам с големи думи като “лексикографски”, “лингвокултурологичен” и “формална, ситуационна и семантична еквивалентност”. Изчетох няколко труда по темата и без да използвам тези сложни термини, ще преразкажа, че както в българския, така и в редица други западни фолклорни мъдрости, са намерени аналогии в образите и идейните концепции с тези на Библията. За мен беше изключително интересно да се уверя, че мъдростта, която се е предавала от нашите прабаби до ден днешен, всъщност черпи до известна степен от изворите на вечната мъдрост.

Това беше малко лирическо отклонение за любознателните :)

Продължаваме нататък с вероятно един от най-цитираните стихове по време на годежи и сватби, а именно този за тройното въже.

Някой изследователи смятат, че тук се говори само за силата на приятелството и колективната работа. Те обръщат внимание, че дори и един от най-великите царе на огромно и мощно по онова време царство, признава преимуществата на съюзничеството и работата в екип.

Другото и по-често срещано тълкувание е, че тройно въже е символ на съюза между мъжа и жената, преплетени и благословени в Божията любов. За мен това винаги е бил много красив символ на брака и любовта.