Еклисиаст, 1ва и 2ра глава

Още с първа глава (линк към нея), Проповедникът споменава две фрази, които дори и тези, които не са чели Библията, познават добре - “суета на суетите” и (нищо ново) “под слънцето”. На мен ми е изключително интересно да намирам такива фрази, които са част от ежедневния ни език, даже често от фолклора ни, а носят началото си от Библията.

Първите стихове, та дори и първите глави от книгата не са никак оптимистични. Напротив, те носят доста меланхолия, усещане за празнота и безсмисленост...Няма нищо ново под слънцето. То изгрява и залязва с и без мен, ветровете духат и отминават. Минават и поколенията, незапомнени и неоценени. Кръговратът на живота продължава.

Имали ли сте това усещане? За празнота, за безсмисленост? Може би монотонност? Дните се търкалят, времето си минава, а у нас остава празнотата и “окото не се насища с гледане нито се пълни ухото със слушване” (ст. 8).

Статистиките за хората, които не успяват да преборят това чувство и да намерят отговор на този въпрос, които изпадат в дълбоки депресии и посягат на живота си за ужасяващи. Други спират да търсят отговора и се опитват да запълнят празнината с алкохол, наркотици, различни вещи или преживявания.

Така и авторът на книгата ни разказва във втора глава (линк към нея) за неговите опити да запълни празнотата и да намери щастие. Опитал с алкохол (ст. 3), с величествени имоти и слуги (ст. 4-7), луксозни придобивки (ст. 7), красиви и различни жени (ст. 8). В обобщение, той казва (ст. 10):

И от всичко, които пожелаха очите ми,

нищо не им забраних;

не спрях сърцето си от никаква веселба,

защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове

и това беше делът ми от целия ми труд.

Не мисля, че много от нас някога ще имаме възможнстта да опитаме всичко това, което един от най-великите царе на Израел е имал и е изпитал, в опит да запълним празнината. Той е имал всичко, което е поискал, и все пак не го е задоволил. След като си прави равносметка вижда, че мъдростта, която е натрупал е най-ценното до тук, но и тя не е достатъчна, за да усмисли напълно труда и живота му. С печал авторът казва:

17Затова намразих живота,

защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето;

понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

18 Намразих още и целия си труд,

с който съм се трудил под слънцето,

защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?

Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил

и в който показах мъдрост под слънцето.

И това е суета.

20 Затова аз отново направих сърцето си да се отчае

поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

21 Защото има човек, който се е трудил

с мъдрост, със знание и със сполука;

но той пак ще остави всичко за дял на някого,

който не е участвал в труда му.

И това е суета и голямо зло.

22 Защото каква полза за човека от целия му труд

и от грижата на сърцето му,

за което се изморява под слънцето?

Въпросът е останал, дупката все още зее и колкото и пъти за изгрява слънцето, ако не търсим на правилното място, никога няма да намерим отговора.

В Йоан 10:10 Исус казва:

Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.

Изобилен живот! Изобилен! Живот!

Не е ли това, което търсим и искаме, ние и автора на Еклисиаст? Изобилно да се радваме? Изобилно да се радваме на малкото или многото, което имаме? Трудът ни да е осмислен, да е благословен. Само по себе си придобивката, постигнатата цел не носят същото удовлетворението, което намираме в тях с Исус. С Него и Неговото благословение, малкото е много, а многото е достатъчно.

Без Него всичко е нищо и с Него - нищото е всичко...не много смислено изречение на пръв поглед. Но истината е, че дори и да имаме всичко останало, само без Божият мир и любов, то другото не може да ни задоволи напълно, да ни даде онова дълбоко усещане за пълноценност, за радост.

Изобилно да обичаме и да бъдем обичани? Изобилно, пълно, до край да изпълваме целта ни. В Исус имаме и това. Ако не го намерим другаде, то в Него винаги го имаме. Неговата любов покрива мъката и болката, изтрива тъгата и дава надежда, дава сили, за да обичаме хората, около нас, да показваме милост към нуждаещите и дава сили да приемаме чуждата любов и помощ.

Втора глава завършва с още една от тези фрази, които често срещаме или използваме в ежедневието, а се оказва, че намираме и в Библията. Не мже да не сте чували фразата или дори мотото: “Яжте, пийте и си носете новите дрехи.”. Истината е, че тя е извадена от контекстта си и без него губи стойността си. Ето го и истинския контекст:

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие.

И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.

И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 Защото кой може да яде

и кой може да се наслаждава повече от мене?

26 Понеже Бог дава на угодния на Него човек

мъдрост, знание и радост;

а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа –

за да даде всичко на угодния на Бога.

И това е суета и гонене на вятъра.