Мария Магдалена - първият свидетел

Когато, разглеждахме Еванглеието на Марк и последната глава, в която се свидетелства на възкресението на Исус, коментирахме значението на факта, че жени са намерила първи празния гроб. Може да си припомните защо това е толкова важно в стария пост (линк към него тук).

Една от тези жени беше именно Мария Магдалена. Какво ни говори нейния пример в тази ситуация? Тя беше станала ранно този ден, за да отиде да послужи още веднъж на Исус. Беше решена да го направи, макар че сама не знаеше как това ще стане, заради тежкия камък. И въпреки това, ето, тя пристигна на гроба Му. Нейната решителност и постоянство, трудолюбие и вяра бяха възнаградени.

За нейна най-голяма изненада, нейното препядствие беше отвалено, а вътре не лежеше тялото на Исус. Каква ли емоция я е обзела Мария Магдалена, какво ли си е помислила, как ли е приела думите на ангела? В Марк 16гл. се казава: "трепет и ужас бяха ги обзели", в Матей 28гл. - "със страх и голяма радост". Сърцата са им били изпълнени едновременно със страх и може би малко недоумение от свръхестественото нещо, на което туко-що са стана ли свидетели, от срещата с ангела, от големите новини. В същото време радост е бликала от сърцата им, защото техния Бог е жив, техният Спасител е победил смъртта и всяка Негова дума се е сбъднала.

Представям си как в мислите на Мария са препускали всички тези моменти, в които Исус е говорил за този момент. Сега всички те имаха смисъл. Вярвам, че тя е благославяла и славела Божието име за това чудо. Може би се е молела и да види Исус още веднъж, може би е упорствала да Го види възкресен. Нейното постоянство и вяра биват още веднъж възнаградени.

Можем само да си представим блаженството, което е обзело Мария Магдалена, когато е видяла Исус във възкресеното Му тяло. Каква ли неповторима радост е изпитала тя при гледката на Нейния любим учител? Сигурна съм, че вярата й се затвърдила още-повече, че нищо вече не е можело да я поклати. Тя е била обзета от толкова голяма радост и сигурност, че Този, в Който е повярвала, е Истинският, Единственият Бог, че Евангелието на Лука казва: "И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.".

Със същата любов и страст, с която Мария Магдалена следваше и служеше на Исус, тя продължи да Му служи, разпространявайки прекрасните новини. Сигурна съм, че тя лично е казала на всяка нейна приятелка и всеки друг, които е бил с тях, следвайки Исус. Естествено реакциите са били различни. Дори самите апостолите трудно приели тези новини. Петър изтичал до гроба сам да се увери. Вероятно други повярвали и се възрадвали.

Важного е, че тя споделяла тази радост с другите с ентусиазъм и с любов - нещо, от което аз лично мога много да се поуча. Макар да знам, че съществуването на Исус, Неговата смърт и възкресение са най-благите новини, които един човек може да получи, често ми е трудно да ги споделям. Макар сама да съм изпитала Божията милост и безкрайна благодат и сила, ми е трудно все още да говоря за това, дори и с хора, които виждам, че имат голяма нужда от тази сила и любов. Но примерът на Мария Магдалена е кръсноречив, тя сподели новината с всички, независимо от каква беше реакцията на предишния слушател, тя каза и на следващия. Знам, че някой път тези думи не са приети, друг път - не веднага, може с години да оттекват в душата на някого, а може и веднага да направят голяма промяна в живота на този, с когото споделяме.

Нашият дълг е да споделяме, а Бог се грижи са останалото. С това послание от Мария Магдалена ви оставам. Завършихме разглеждането на нейния образ и макар, че няма много записано за нея в Словото, аз успях да се поуча от нейното меко сърце, от няйната голяма готовност да служи, истинна вярност и желание да споделя Благата вест.